През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния


Един от най-великите български поети и революционер - Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер.


Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.


Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.


През 1867 г. се завръща в Калофер, но скоро е принуден да бяга в Румъния.


Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и "Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. "Свобода" и "Независимост".


Издава сатиричния вестник "Будилник" през 1873 г.. След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза на Козлодуй.... Поетът загива в неравна битка с турската потеря няколко дни по-късно във Врачанския Балкан.