Проф. Надка Бояджиева е родена в Ботевград. Завършва медицина в Медицински Университет - София и по разпределиние работи две години във вътрешното отделение на тогавашната Районна болница в Ботевград. След това печели конкурс и е приета за асистент в Катедрата по фармакология и токсикология на Медицински Факултет - МУ, София, където работи до сега като доцент и професор. Тя ръководи катедрата 20 години (1990-1993) и от 2000 до 2017 г. Защитава два дисертационни труда - за „доктор" по медицина и „доктор на медицинските науки". Проф. Бояджиева провежда научни изследвания върху конкурсни изследователски проекти към Националните Институти на Здравето на САЩ като гост - професор в два Университета от 1993 г. до настоящем - Washington State University, WS and RUTGERS UNIVERSITY, NJ-USA.


Тя има над 45 години непрекъсната работа в медицинско образование и наука и за здравето на хората. Автор е на над 700 публикувани научно-образователни статии и книги, има над 260 доклада на научни конгреси и симпозиуми. Тя е български учен с висок международен авторитет в науката, ръководила е научни проекти не само у нас, но и в САЩ, където е обучавала и докторанти.


„Докато бях в САЩ, един ден в университета ме потърсиха по телефона – представи се секретарка на г-жа Нанси Рейгън. След това се свърза и самата първа дама. Обясни ми, че е разбрала, че българското лекарство нивалин въздейства много добре в случаи на алцхаймер. Тя бе проучила, че аз съм ученичка на откривателя на лекарството – проф. Пасков, че съм работила по темата за въздействието при болестта алцхаймер. Тогава се свързах с фирмата производител на нивалин в България и оттук изпращаха на амреканския президент Рейгън, мисля, че в продължение на три години, от българското лекарство, което добива от бялото блатно кокиче.”. Това разказа проф. д-р Надка Бояджиева по време на лекцията си на фестивала „Здравей, здраве”, който се проведе на 12 и 13 юни в Ботевград.
 Тя бе любезна да даде интервю специално за читателите на вестник „Ботевградски вести”.

Проф. Бояджиева, какво за Вас е Ботевград?

Много обичам Ботевград. Където и да ходя, аз все се връщам в града. Милея. Тук са моите спомени. Дълго живяха моите родители и аз се връщах. Тук е свято място за мен. Факт е, че запазих и къщата, и градината ни.

Една от последните ви книги е ”Изкуството да сме щастливи”. Как се постига щастието?

Най-важното е да имаме обич, ежедневно да имаме малки щастливи моменти. Ако трябва – сами да си ги създаваме. Правилното хранене, двигателна активност ще забавят стареенето. И нещо важно – редовна профилактика, ранна диагностика. Защото ранното лечение на всяка болест е най-ефективно.

Вие сте автор и на антистресова програма с 25 точки. Кои са най-важните?


Първо, трябва да мислим позитивно. Да имаме духовен баланс, да потискаме изблиците на гняв и ярост, да се опитваме сами да владеем този процес. Ако не можем, да се обърнем към лекар, защото агресията и яроста понякога издават здравословни, най-често психични проблеми.
Моят съвет – ако някой ви е ядосал – в семейството, на работа – хвърляй го назад. Върви напред. Не го анализирай дълбоко в себе си. Никога нощем не анализирай трудни моменти. Спи. Когато се събудиш, тогава си дай време да помислиш как да решиш дадения проблем. През нощта цялата система на човека се разстройва и ти даваш незащитени клетки на тялото на стресови въздействия.


Стреми се да бъдеш добър. Прощавай. Научи се да прощаваш. Вярвай в силата на духа. Някои казват – религия, ако си религиозен – вярвай. Вярвай в силата на доброто. Това действа антистресово.


Не забравейте двигателната активност, важна е. Четете книги. Ако ви харесват – любовни романи, ако ви харесва философска литература, но четете. Гледайте хубави филми, срещайте се с приятели.


Заповядайте си да не плачете! Всяко състояние на плач е с голямо влияние върху стресовата ос и предизвиква въздействия, които са вредни за целия организъм.

Негативните чувства вредят на мозъка и на сърцето, твърдите Вие. Това доказано ли е научно?


Доказано е. Има много доказателства за ролята на различни вещества и хормони върху мозъка. Негативните чувства нарушават баланса между двете системи: т.н. възудна система и другата е потискащата. Водач на потискащата сисетма е гамааминомаслената  киселина, във възбудната система участват различни пептиди. Когато има негативни стимули с помощта на стресовата ос водят до нарушаване на този баланс. Това е свързано с безсъние, психични прояви и т.н.


Има например клинични проучвания с хора, които са ракови  болни.  Тези от тях, които са с негативни мисли, при тях много по-бързо се развива раковото заболяване и по-трудно отговарят на лечението, по-трудно се повлияват от химиотерапията.


Очите издават какъв е човекът. Добротата е кодирана. Като влезе пациент – гледам очите. Те показват рано ли ще се състари, бързо ли ще се разболее. В САЩ имах възможност да се занимавам по темата за старата ирисова диагностика, изчетох доста исторически материали. Ирисът е много важен, той има импулси от мозъка. затова психично болните гледат с един поглед, тези, които пият определени лекарства – те също имат промяна в погледа. Очите могат да показват болестите, но показат и кога човек е добър, кога гледа с добри очи на хората и на живота.

Вие предричате, че КОВИД-пандемията ще затихне в края на 2021 година?


Да, през юли м.г. написах първата книга, посветена на този проблем. Прогнозирах, че на база на ваксините, на вече изградения ни навик да се пазим и на влиянието на слънцето, през есента на тази година ще имаме по-малък заболели и постепенно затихване. Ние обаче не знаем – и това е голям проблем, колко време действа имунната защита. Специфичните протеини в организма ни, нашият придобит имунитет /дали от ваксина или от пребуледуване/– колко време ще ни пази? Година, повече?
Засега знаем, че е минимум осем месеца.

Проф. Бояджиева, Вие самата как съхранявате енергията си – работите в Медицинския университет, преподавате, пишете книги, водите телевизионно предаване…? Каква е тайната?


Положително мислене, много работа. От дете така съм възпитана. Това ми помогна и за работата ми в САЩ. Заминах зад океана след спечелен конкурс през 1993 година и се задържам и досега, защото там обичат умните и позитивните хора.


Липсата на ярост, стремежът ми да не огорчавам хората – това е натежавало в моя живот. И разбира се – одухотвореност. Аз от дете пиша стихове. Досега съм написала над 40 книги. Част от тях са медицински, учебници, другите са по обществено важни за здравето теми, като например „Дълголетието”, която  има три тома. Имам и други книги – художествена литература. „Ния” например е романът на моя живот в Ботевград.