Предложение: Имената им да бъдат увековечени на паметна плоча

Догодина се навършвата 145 години от Шипченската епопея.  Поредица от сражения, които се оказват решаващи за изхода на Руско-турската освободителна война и влизат в историята ни като Шипченската епопея.  Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.


Боевете  започват през август 1877г. и след три дни сражения  проходът  здраво  е овладян от руската армия. Отбраната на Шипка обаче продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като“Зимно шипченско стоене”. Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: “На Шипка всичко е спокойно.”
Равносметката е 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.


Близо 80 мъже от района на Орхание участват в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора.


От тях 22-ма са от Орхание, а другите са от околните села, включително и Правешко.


Имената им се знаят. Те са посочени в трите тома на историческото издание „Опълченците на България”. Има и други извори, които посочват имената на опълченците от Орхание. Един от тях е вестник „Ботевградски край”, който е излизал през 30-те и 40-те години на миналия век.
Имената на опълченците се знаят от историците, но  отдавна са излинели в  обществената памет.


Така се ражда идеята в чест на 145 –та годишнина от Шипченската епопея   да се издигне  паметна плоча с имената на опълченците от Орхание.


Бившият кмет на общината Цветолюб Савов /1999- 2003 г/ стои за тази идея.


Той самият е наследник на опълченец. Неговият дядо – Васил Мицов, / който също е бил кмет на града/ е племенник на опълченеца Васил Мицов и е кръстен на неговото име.


Някои от най-известни местни фамилии: Романски, Стамболиеви, Божилови, Лалински и други имат опълченци в родовете си. Намеренията  на Цветолюб Савов са да се срещне с някои от наследниците на опълченците и да ги приобщи към идеята за паметна плоча. Самият монумент може да бъде изграден със средства на наследниците на опълченците, а местният парламент да реши на кое място да бъде поставен.