Нашият съгражданин Симеон Ангелов е приет за член на Съюза на писателите в България, създаден през 1913 год. с почетен председател Иван Вазов.


Симеон Ангелов е заместник-председател на Дружеството на литературните творци от Ботевград „Стамен Панчев“. Приемането му в авторитетната национална организация е неоспоримо признание за неговия поетичен талант. 


Ангелов е един от дейните и отговорни участници в организацията и провеждането на Национален литературен конкурс “Стамен Панчев“. Напълно безкористно и с огромно желание отдава част от свободното си време на тази инициатива, насочена към учениците, които проявяват интерес към художеството слово. Тази година отново ще бъде едно от главните действащи лица, както и част от журито на осмото издание на литературната надпревара. 


Симеон Ангелов е машинен инженер по професия, но винаги е имал силно влечение към поезията. Всъщност тя е неговият начин да изразява себе си, своите мисли, чувства, виждания за света, който го заобикаля. Той е автор, който владее стихотворната техника и не спира да се самоусъвършенства. 


Местният поет е и активен участник в литературния живот на Ботевград. Негови стихове са публикувани в местни и електронни издания, в местни алманаси и сборници, а също и в алманаси на Съюза на българските писатели и Съюза за независимите български писатели. Както написахме по-горе в текста, член е на дружеството на литературните творци „Стамен Панчев „ – Ботевград, което издаде три сборника - „Друм за орисани” - 2015 год., „5 години Национален литературен конкурс Стамен Панчев“ – 2018 год. и „Памет“ - 2019 год. 


През миналата година излезе от печат поетичната книга “Грехът на птиците“ с автори Симеон Ангелов и Светла Бенчева. Също през 2021-ва той стана един от лауреатите на Шестнадесети национален поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, организиран от Община Свиленград, Народно читалище „Просвета 1870“ – Свиленград и Съюза на българските писатели. Той се представи със стихотворението „Самодива“, което му донесе трето място. Името на Симеон Ангелов бе сред финалистите на още един литературен конкурс – „Българска апева“, за стихотворение по правилата на новата поетична форма апева.


Превежда от/на руски и английски език стихове и песни. Автор е на книгите: „Кехлибарената стая” – стихове, „Сезони без път” – хайку. Подготвил е за печат: „Витанчетата“ – родословна книга, „Кардиограма“ – стихове, „По склона на годините” – стихове, „Angel” – бридж система, „Хоризонт на въздишките” – стихове, „В паяжината на времето” – хайку, „Бастунът” – епиграми, „Поетичен разговорник” – теория.


Симеон Ангелов пише разнообразни по вид поетични произведения, но основно творбите му са в класически стих – елегии, сонети, миниатюри, оди и др. Експериментира с бял и свободен стих, хайку и епиграми. 


Любимите му български автори са: Иван Вазов, Кирил Христов, Николай Лилиев, Даман Дамянов, Станка Пенчева, Калин Донков, Стефан Цанев, Чудомир, Йовков, Николай Хайтов.


С любезното съгласие на автора – Симеон Ангелов, публикуваме стихотворението:


 


ПОЕТ


В свирепото време на пошлост и безхаберие


отвсякъде дебнат натруфено груби слова


и гроб ми копаят страхът и недоверието,


а аз безимотно си „свиркам”!


Kакво от това!?


 


Какво от това, че отвсякъде стрелят със думи


и няма завършена мисъл, ни срам, ни морал,


а някой нарича ме още красиво - безумец,


но горд съм с това, че по нещо на всеки съм дал?!


 


На гладния - залък от моите стихове прашни,


на жадния - глътка живителна рима без грим,


на грешния - строфите остри, беззъбо опасни,


на слабия - ритъма свой, неустоим!...


 


Не съм нито праведен, нито покаял се грешник.


На словото нося през дните венеца трънлив,


но моите думи са чисти, реални, човечни


и ме поддържат с надежда, затрогващо жив!


 


Такъв е животът ми – простичък, но и различен


и още живея го страстно, безумно щастлив,


и стихове пиша - незнаен, но сеизмичен -


а те си остават за мен - прерогатив!


 


Така е било, така и навеки ще бъде -


поетът се бори на своя словесен тепих,


възкръсва във времето - сам 


и безсмъртно обвързан


със нищо не чакащ, но вечно запомнящ се стих!...