Традиционните исторически четения в Скравена, посветени на 146 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета и 40 години от построяването на Паметник-костница, откри Мария Пеева – учител, дългогодишен директор на ОУ “Св. Кирил и Методий“ в селото, общественик. В началото тя припомни събитията на 2 юни 1876 год., когато след ожесточени боевe във Врачанския балкан и гибелта на Христо Ботев, четата му се разделя на малки групи. Една от тях, предвождана от Георги Апостолов , води героични сражения в местността Рашов дол. В неравен бой загиват всичките 12 четници. Турците отрязват главите им и ги понасят от село на село, по пътя за град Орхание /днешен Ботевград/. Страшното зрелище минава и през Скравена. Родолюбиви скравенци успяват да откупят главите на Ботевите четници, като за това немалка роля изиграват жълтиците и виното на местното население. Две от главите се връщат в село Уруците, днешно Гурково. Останалите десет остават в Скравена. Вечерта скравенските жени измиват главите, увиват ги в бяло платно и ги погребват в черковния двор със съдействието на свещеник Димитър Николов.


През 1882 год. на гроба е поставен каменен кръст, за който се смята, че е един от първите паметни знаци, свързани с дружината на Христо Ботев. Този паметник остава дълго време там. През 1930 година Георги Попдимитров  - син на свещеника, подема инициатива да бъде построен мавзолей-костница, в който да бъдат положени главите на Ботевите четници, но идеята остава неосъществена. В продължение на десетилетия главите се съхраняват в църквата, в дървен шкаф, който всяка година се изнася тържествено и на втори и трети юни се провежда поклонение.


На 6-ти март 1973 год. в Скравена пристига Людмила Живкова – тогавашен председател на Комитета за култура. След нейното посещение, на 18-ти и 19-ти май дългоочакваната мечта на скравенци е осъществена. На 18 май 1982 год. главите са изнесени от църквата с почести, с шествия и са поставени в белокаменния Пантеон-костница. На 19-ти май той е открит тържествено. 


“Вече 40 години ние скравенци и гостите на нашето село прекланяме глави в знак на признателност пред загиналите за свободата на България“, каза още пред аудиторията Мария Пеева.


Сред гостите на Историческите четения бяха Боян Ботйов - правнукът на Христо Ботев редовно участва в Историческите четения в Скравена. За първи път присъстваха неговите синове – Чавдар и Александър Ботйови. В залата бе Бойко Младенов - автор и режисьор на документални филми. Участници в националния поход “По стъпките на Ботев от Козлодуй до Околчица“ също уважиха събитието.


Много е трудно да се направи филм за Христо Ботев, защото по последни данни, наскоро ми излезе една информация, за него има над 26 000 статии, материали, филми. Трудно е сред такава лавина от информация да избереш онова, което действително може да свърши работа. Повод за направата на този филм са посегателствата през последните години срещу личността и делото, косвено обаче, защото всички показват, че са добронамерени към Ботев, но заклеймяват непрекъснато делото на неговите съратници. Така или иначе въпросът винаги се отклонява в посока: Кой уби Ботев? Измишльотините стават все повече, буквално тези дни излезе от печат нова книга със загадки, мистерии и лъжи около Ботевата смърт. Най-лошото е, че наред с недостатъците, които има напоследък нашето образование, това се прокарва вече като действаща политика, защото тези писания и тези книги непрекъснато се издават в голям тираж. И благодарение на жълтините, които пише вътре, се разпространяват с главоломна скорост. Не е нормално да влезеш в клас, и когато говориш за Ботев, първият въпрос да бъде: “Кой уби Ботев?“. Заради това в този филм съм се опитал, без да падам на нивото на колителите буквално, да покажа фактите такива, каквито са, като се позовавам единствено и само на документи – решенията на Комисията от 1954 година, която анализира, трите комисии преди това, което не поставя на никакво съмнение онова, което се е случило във Врачанския балкан. Последното, което преля чашата в тази книга, която споменах, беше, че убийството на Ботев и неговите съратници било първата корупционна сделка в България. Представете си с какви термини се работи. Няма да му казвам името, но един човек върви в българските училища и си представя книгата. Ако българските историци не приемат сериозно заплахите, които се крият зад това, мисля, че скоро ще извадят и Ботев с малкото творби, които са останали в нашата литература. В учебника за десети клас Националноосвободителни борби и Априлското въстание са представени в един урок, което означава, че няма никакъв задълбочен анализ за онова, което се е случило и от какво значение е била тази борба. Това каза по време на Историческите четения в Скравена Бойко Младенов автор и режисьор на документални филми. Премиерата на новата му документална лента – “Ботев – истини в сянка“, се състоя днес в ботевградската село.