Тържествената заря-проверка пред Паметник-костница на Ботевите четници отново събра жители и гости на село Скравена, представители на местната власт и други общински и държавни структури, партийни и неправителствени организации. В събитието участваха офицери, сержанти и войници от военното формирование във Враца. 


Присъстващите отдадоха почит към паметта на поета-революционер Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя пред Костницата, а от двете й страни бе запален вечният огън, символизиращ безсмъртието на героите. 


Кметът на Скравена Методи Драганов приветства дошлите да почетат паметта на Ботев и Ботевите четници. След него думата бе предоставена на Боян Ботйов. Вместо слово той разказа за онзи паметен ден преди 146 години, когато Войводата и неговата дружина от близо 205 четници завладяват австрийския параход “Радецки“. Историкът подчерта, че те го правят по един изключително цивилизован начин –не са засегнати нито пътуващите, нито касата на кораба, а писменото обръщение-ултиматум, което Ботев връчва на капитана - Дагоберт Енглендер, показва изключително висока култура на всички негови другари. Стигайки до момента, в който Войводата е прострелян смъртоносно от ръката на черкезин, Боян Ботйов подчерта, че той е пронизан не от друг, а от вражески куршум.


“В последно време се появиха различни интерпретации около гибелта на Войводата, които не отговарят на историческата истина“, посочи родственикът на Христо Ботев. Според историческите доказателства поетът-революционер е застрелян близо под връх Камарата в местността Йолковица, а не на връх Вола, както някога е писал Иван Вазов. 


“Четата постига своята стратегическа и тактическа цел, а именно – да бъде обърнато вниманието на Великите сили върху източната криза и по-точно - върху българския въпрос. Това, което Войводата замисля, го постига с така наречената Афера “Радецки“. Две трети от всички съобщения в световната преса за Априлското въстание се отнасят именно до подвига на Христо Ботев и неговите другари. Това е епилогът  на Априлското  въстание и естествената връзка между това историческо събитие и Руско-турската освободителна война, която е обявена от руския император през пролетта на 1877 година, каза Боян Ботйов. –Тук е мястото да отдадем заслужен поклон и почит на скравенчани, които през бунтовната пролет на 1876 година откупуват 12 глави на четници. Благодарение на жители на Скравена, те намират вечен покой в този Пантеон-костница, който съществува вече 40 години“, завърши разказа си историкът.


По случай Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, Кметство Скравена получи паметни листа от Никола Минчев - председател на Народното събрание, и от Иван Иванов - областен управител на Софийска област.