Днес, 19 февруари, България отбелязва 150 години от обесването на своя национален герой Васил Левски.


Всъщност Апостола на свободата  умира на 6 февруари 1873 г. по действащия тогава Юлиански календар. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианския календар,  датата на смъртта на Васил Левски е 18 февруари, но възпоменателните церемонии се провеждат на 19 февруари.


През август 1876 г. в брой 22 на в. „България” е публикувано стихотворението „Обесването на Васил Левски“ на Христо Ботев.  Вариантът, който днес се изучава в училищата, е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван и в „Съчинения на Христо Ботйов“ под редакцията на Захари Стоянов през 1888 г.


„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Нека \отново да се върнем към шедьовъра, прекланяйки се пред живота и делата на великите българи – Левски и Ботев.


 


Обесването на Васил Левски


 


О, майко моя, родино мила,


защо тъй жално, тъй милно плачеш?


Гарване, и ти, птицо проклета,


на чий гроб там тъй грозно грачеш ?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,


затуй, че ти си черна робиня,


затуй, че твоят свещен глас, майко,


е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София


стърчи, аз видях, черно бесило,


и твой един син, Българийо,


виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,


псета и вълци вият в полята,


старци се молят богу горещо,


жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,


вихрове гонят тръни в полето,


и студ, и мраз, и плач без надежда


навяват на теб скръб на сърцето.