Днес, 19 февруари, България отбелязва 150 години от обесването на своя национален герой Васил Левски.

Всъщност Апостола на свободата  умира на 6 февруари 1873 г. по действащия тогава Юлиански календар. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианския календар,  датата на смъртта на Васил Левски е 18 февруари, но възпоменателните церемонии се провеждат на 19 февруари.

През август 1876 г. в брой 22 на в. „България” е публикувано стихотворението „Обесването на Васил Левски“ на Христо Ботев.  Вариантът, който днес се изучава в училищата, е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван и в „Съчинения на Христо Ботйов“ под редакцията на Захари Стоянов през 1888 г.

„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Нека \отново да се върнем към шедьовъра, прекланяйки се пред живота и делата на великите българи – Левски и Ботев.

 

Обесването на Васил Левски

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.