“… Ако за Бранислав Нушич автобиографията  му завършва в   деня на женитбата  му, моята започна след нея, измерена  в десетки сатирични спектакли, много стихотворения и фейлетони, песни, признание от гражданството и една невероятна любов и преданост, превърнала се в стимул на живота  ми. И така до оня късен следобед на 1970 г., ден,  в който най-неочаквано се зароди една идея, превърнала се през годините в традиция!


 В онези години имаше практика да се    провеждат срещи между селските   пълномощничества и началниците на отдели в Градския народен съвет за   разглеждане на местните проблеми и евентуално вземане на решения за отстраняването им. Не помня дали сме ги решили, но както беше  редно в онези дни  “обмяната на опит” завърши с дежурния “обмяна на обед” в малкото кръчме в центъра на Етрополска Рибарица.


 Групата от   началници на отдели се водеше лично от тогавашния председател на ГНС – Атанас Гребенаров. Наближаваше 3 часа след обяд, когато от масата един след друг, явно притеснени се надигнахме Цоло Божилов, Дако Петров, Живко Филипов и моя милост, с   молба шефът да ни освободи, за да хванем автобуса за града, тъй като си имаме  работа.


-Автобуса, а? – изсмя се той – Не работа, ами ви е страх от жените да не ви се карат. Я се вижте, бе! До един сте завряни зетьове!


Подигравателният  смях на присъстващите ме  накара да се обърна към  него с думите:


- Ако не са приведените зетьове, кой ще оправя града.


- Ами направи го, де! Да видим “от този трън какъв заек ще изкочи!


От този ден подхвърлената на шега идея не  ми даваше мира. Усещах, че   в нея има рационално    зрънце, което би дало плод, разбира се след добро   премисляне. Не знаех откъде да тръгна, докато неочаквано се сблъсках с легендата за Зольовата чешма, която  разказваше, че “който пие вода от нея, завинаги остава   в Етрополе”. Реших да   проверя доколко тя има покритие в днешно време.  Повече от 2 месеца, след ровене по   ведомост, актови книги в Съвета, десетки разговори с етрополски кореняци и зетьове, успях да картотекирам близо 450 зетя, което беше нещо значимо за 6 -7 000 –то градче   тогава. Това, че  предстои за първи път провеждането на зетьовски празник, скоро стана тема №1 в града. Новина породила едновременно учудване, любопитство,   но и не малко закачки   по адрес на зетьовете. Вече имах някакъв план в какво всъщност ще се състои    планираното  мероприятие, но пределно ясно ми беше, че сам трудно бих го организирал. Трябваха ми съмишленици  - зетьове, защото 


една птица пролет не е направила!”


/Спомени   на Николай Коев, инициатор и организатор на Празника на етрополските зетьове/. 


И така на 1 април 1971 г. в Етрополе се провежда Първият празник на етрополските зетьове.


Тогава като начало се сформира Управителен съвет на Сдружението на етрополските зетьове, в който влизат:


1. Николай Коев – създател, организатор и председател на Етрополското сдружение „Зольовец”


2. Цоло Божилов


3. Величко Гетов


4. Илия Джелепов


5. Васил Вутов / Сводски /


6. Дако Петров


7. Васил Нейков


8. Тодор Вирчев


9. Тодор Киряков


Избрани са: 1. Знаменосец – Величко Гетов, 2. Асистенти – Цоло Божилов и Илия Джелепов, 3. Шеф на митницата – Васил Вутов.


План - сценарият за празника пада върху Николай Коев. Той написва текста и музиката на песента „Изповед”, която става химн на зетьовете. Съпругите и тъщите на приведените зетьове също се включват активно в организирането на празника, подпомагайки по всякакъв начин подготовката на празника, макар че право на участие в първите празници са имали само мъжете, жените са присъствали като публика. По-късно съдържанието на празника се разширява и в него вземат участие както съпругите , така и тъщите. Оказва, се че във всяка трета къща има „заврян зет”. Зетьовете са разделени по групи както следва:


А – Елитна група – дошли отвън, но построили собствен дом.


Б – Зетьове, живеещи при бабите си.


В – Кандидат –зетьове.


В съботата преди празника в началото на града се построява  „зетьова митница“, митничари с истински униформи, които им връчват интересни митнически декларации, пътни листовки и сувенири.


Откриването на празника става на площад „Зольовец” в неделя, при старата легендарна чешма на майстор Зольо. Малкият площад е препълнен от приведени, доведени, подведени, завряни и добре гледани зетьове с хрисими съпруги,благодушни тъщи, с много гости, дошли всички да опитат и отпият от пречистващия извор на смеха. Всички зетьове пият вода от Зольовската чешма – за успокояване на семейните духове и слухове начело с ръководството на Сдружението. 


От Часовниковата кула към централния площад потегля карнавалното шествие. В стройни редици преминават групите на зетьовете от различни краища на България.


На първия зетьовски празник етрополското сдружение още не е имало знаме и тогава на манифестацията знаменосецът Величко Гетов държи розови кюлоти, а асистентите Цоло Божилов и Илия Джелепов държат крачолите. В  живите картини се пресъздават моменти от действителния живот на някои зетьове. По-късно, на следващите празници сдружението вече има красиво копринено знаме с емблемата – кръстосани метла и лопата и пред тях прободено кървящо сърце, чието значение е: “СМЯХ ПРЕЗ СЪЛЗИ, РАЗПЪНАТ НА КРЪСТ, С НАРАНЕНО СЪРЦЕ”. След знамето на зетьовете се редят знамената на гостуващите сдружения.


Редовен участник в Етрополските празници на зетьовете до смъртта си е бил етрополския зет Григор Вачков – избран и изпълняващ ролята на почетен председател на сдружението.


Всички делегации се строяват на централния площад в Етрополе. Председателят на сдружението Николай Коев изнася отчетен доклад за дейността му. След това комендантът поема своята роля. Под неговото умело ръководство се извършва тържествена проверка на зетьовете. Следва приветствие от главния тартор и заслужил зет, а град Етрополе е обявен за “Зетьова столица”. Приветствия четат и представители на гостуващите делегации.


Следва още един тържествен ритуал – новите етрополски зетьове полагат публично клетва, с която поемат статута на приведен зет, който изисква от тях мирно съвместно съществуване с тъщите и справедливо разпределение на домашния труд с работещите навън съпруги. За клетвата зетьовете излизат по чорапи, а на вратовете им са вързани гумени зайци, символ на бъдещата им зетьова неволя.


След клетвата на младите зетьове започва награждаването на „златните” зетьове.


На последните празници медали „Златен зет“ получават не само заслужили етрополски зетьове, но и заслужили зетьове от гостуващите делегации. 


След обяда в събота на стадиона се провежда традиционната футболна среща. На първите проведени празници се е провеждал хумористичен мач между отборите на “ старите зетьове “ и „младите зетьове “. Целият мач е една пародия и весела атракция от остроумни „спортни хрумвания”. Вечерта се организира „зетьова“ вечеря, на която присъстват само зетьове, а кувертите се закупуват от тъщите. Поставено е условие, ако някой зет си тръгне преди 24 ч. – всички му отиват на гости. Така никой не смее да напусне ресторанта преди полунощ. А когато късно през нощта вечерята приключи, всички зетьове отиват при чешмата на площад “Зольовец“ и правят “зетьовско хоро “. Отново всички пият вода, за да им “ държи влага “ до следващия празник и да не помислят да напускат града.


Празникът през годините надхвърля рамките на местно празненство и придобива форма на „НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ЗЕТЬОВЕТЕ“, а наименованието му вече е „ЗЕТРОПОЛЕ”.


Празникът на зетьовете носи жив и неподправен хумор, неподправено народно остроумие. Той е рожба на местния ентусиазъм, на кипящата и весела самодейност, начело с неуморимия Николай Коев - създателят, инициаторът, вдъхновителят, творецът, художникът, сценаристът, карикатуристът. 


Празник на етрополските зетьове по години:


І – ви през 1971 г. 


ІІ – ри през 1972 г.  


ІІІ – ти през 1974 г.  


ІV – ти през 1976 г.  


V – ти през 1978 г.  


VІ – ти през 1980 г. 


VІІ – ти през 1982 г. 


VІІІ – ми през 1985 г. 


ІХ – ти през 1987 г.  


Х – ти през 1989 г.  


ХІ – ти през 2000 г.   


ХІІ – ти през 2003 г.   


ХІІІ – ти през 2008 г. 


ХІV – ти през 2010 г.  


ХV – ти през 2011 г.    


ХVІ –ти през 2012 г.   


ХVІІ – ти през 2015 г.  


ХVІІІ-ти през 2019 г.


ХІХ-ти през 2023 г.


Информацията и снимките за Празника на етрополските зетьове са от Архивния фонд на Исторически музей – Етрополе.


ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ЕТРОПОЛЕ


Снимки от старите ленти