Днес, 24 юни 2023 г., ат 11:00  в малкия салон на НЧ „Тодор Пеев-1871” имаше среща-въспоменание на етрополци, под надслов „ДА СИ СПОМНИМ ЗА НИКОЛАЙ КОЕВ – КОФЕТО”, с големия  не етрополец Николай Коев – Кофето, както го наричаха с обич етрополци.


Водеща беше Бистра Александрова.  С нейното любезно съдействие се сдобих със сценария, от който препечатвам по-долу щрихи от живота и творческото дело на Николай.


Роден е на 4 декември 1937-ма година в Оряхово, но прекарал целия си съзнателен живот в нашето Етрополе, изцяло отдаден на духовността и културата. Изумително талантлив хуморист и сатирик, автор на театрални постановки, спектакли, фейлетони, стихотворения, скечове, телевизионни сценарии. Написал единствения исторически роман за деца и юноши, разказваш истории и легенди за стремежа на етрополци към свободата. Блестящ сценарист, режисьор, артист, музикант, художник. Оставил с нищо незаличима следа като създател и организатор на уникалния по рода си и добил международна известност „Празник на зетьовете" в Етрополе. Носител на десетки престижни национални и международни награди и спечелил сърцата на хиляди почитатели. За цялостната си културна дейност през 1987 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, а през 2007 год. е обявен за Почетен гражданин на Етрополе. Моля със ставане на крака на отдадем почит на незабравимия Николай Коев -Кофето.


През 1958 год. съдбата решава Николай Коев да дойде в Етрополе и да остане завинаги. Тук той открива за себе си истинския смисъл на живота - своята съпруга и най-верен спътник Таня, на която по собствените му думи дължи всичките си успехи и щастливи дни. Явно и талантът като любовта и кашлицата мира няма и не може да се скрие. На бял свят се раждат Естрадно-сатиричния състав и Детското театрално студио към Народно читалище „Тодор Пеев", които Коев сам създава и ръководи с широк размах. Десетилетия наред колегите му го боготворят, а публиката го обожава. Но нека видим един от емблематичните скечове на Кофето, представен от Иванка Георгиева и Марин Кубетски, членове на легендарния сатиричен състав.


Николай Коев 12 години е зам. председател на ОбС за култура в Етрополе. Развива дейност и навън като художествен ръководител на сатирични състави в Студентски дом на културата в град София, в Дома на народната армия в Пловдив, в читалищата в Правец, Троян, Оряхово, Луковит и други населени места в страната. Носител е на наградата „Иван Вазов" от фестивала „Чичовци -гр. Сопот и голямата награда на в. „Стършел" в Разград. Негови детски пиеси са играни в Двореца на пионерите в София и излъчвани в куклен вариант по БНТ. Нека се насладим на още един великолепен скеч на Николай Коев.


Николай Коев ни завеща много смях и весели моменти и от


ефира на Кабелна телевизия Етрополе, където години наред правеше


новогодишната програма. А мнението на зрителите е, че тя с нищо не


отстъпва на тази по националната телевизия. Да видим нещо от нея.


Дарбите на Николай Коев в областта на хумора и сатирата са неоспорими. В неговите стихове, събрани в стихосбирките „Командировани думи" и „Майната ти, пенсио" има ясно изразена гражданска позиция и социална ангажираност към всичко, което се случва в обществото. И всичко това показано по неповторим художествен начин и с висок професионализъм. Острото му перо не спира да боде до края на дните му, но пък често след болезнените картини на битието, които рисува, завършва с оптимизъм.


„Добре, че още сме народ и знаем кой и как да псуваме. Все някак си през тоз живот и кучешката ще преплуваме."


Мисля, че е време да отдадем почит и на композитора и музиканта Николай Коев. Вече чухме неговите „Старопланински залези", а малко по-късно ще прозвучи и прочутият „Химн на зетьовете". Сега обаче ще поканя Вокално трио „Романтика" при НЧ „Тодор Пеев - 1871", които ще изпълнят на живо авторската песен на Кофето „О, мое Етрополе."


„Когато слънцето угасне..." За Николай Коев то угасва със смъртта на любимата жена, съпруга, съратница и спътница в живота -Таня. Дни и нощи той излива скръбта и болката си на белия лист.


Благодаря на Бога, че те имаше!


Че даде смисъл на живота ми.


Че бе за мен луна и слънце.


Снежинка топла в люта зима


и нежен ромон на рекичка.


Благодаря на Бога, че те имаше!


Бистра Александрова за Коев: „Един ден ми се обади да се видим и ми даде папка със стихотворения, посветени на Таня. Помоли ме да ги прочета и да напиша няколко реда за книгата, в която смяташе да ги издаде. Бях поразена от тази разтърсваща изповед и всички думи, които изникваха в ума ми, изглеждаха слаби, крайно незначителни и нищожни, за да ги дам като рецензия както пожела бате Николай. Накрая задрасках всичко и оставих само тези три реда: Читателю, в ръцете си държиш не книга, а оголено сърце. Това не е неговата лебедова песен. Това е единствен начин да преживее болката, като я направи безсмъртна.”


През 2009 год. излиза от печат историческият роман на


Николай Коев „Кинжал зад иконостаса". Ето какво пише в предговора


издателят Петко Иванов: „Дошъл от крайдунавския град Оряхово, обикнал


силно Етрополе, зареден с духовни пориви, Николай е дълбоко


развълнуван от историята, която научава от етрополеца Павел Глогов. И


написва книгата. Тази книга е преживяна, затова е толкова хубава. Някой


ден на видно място ще поставят паметен знак на Николай Коев. Но


истинският паметник вече е изваян. Ти читателю, го държиш в ръцете си."


За големите си заслуги на литературното поприще и по повод своя 70-годишен юбилей Николай Коев бе удостоен с почетно отличие от Съюза на независимите български писатели, където членуваше и бе сред най-ярките представители на съюза, както не веднъж е изтъквал председателят на Съюза Марин Кадиев.


венеца на неговия творчески гении - Празникът на етрополските зетьове. Николай Коев не е само инициатор, създател, вдъхновител, организатор, сценарист, карикатурист, не е само и „бащата на етрополските затьове" както го наричат всички - той е душата на този празник. Спокойно можем да кажем - безсмъртната душа, защото и днес този празник е по-жив от всякога.


за първи път празникът се провежда на 1 април 1971 г. - денят на хумора и шегата.За целта на празника Николай Коев написва план-сценарий, издава се Наръчник на младия зет, който включва задължения и права, изработени са много плакати, карикатурни табла, лозунги и други нагледни материали за шествието на етрополските зетьове, което тръгва от площада със Зольовската чешма и стига до центъра на града. Сдружението си има знаме и емблема. Коев създава и прочутия Химн на зетьовете, който в оригинал се нарича „Изповед". Издадена е и грамофонна плоча, в която песента се изпълнява от голямата актриса Йорданка Кузманова.


Изключителна чест и привилегия за етрополските зетьове е, че техен почетен председател става не кой да е, а Григор Вачков - любимецът на цяла България, чиято съпруга Силвия е родом от с. Бойковец. Всяка година към нашите зетьове се присъединяват техни побратими от близо и далеч. Скоро славата на това събитие надхвърля пределите на България и предизвиква небивал медиен интерес.


За цялостния си принос в културната дейност Николай Коев е обявен за почетен гражданин на Етрополе през 2007 г. Почетното звание е връчено от тогавашния кмет на община Етрополе инж. Богомил Георгиев по време на тържественото отбелязване на 70-годишен юбилей на Коев. Едно заслужено признание към човека и твореца, отдал живота си на изкуството и културата и прославил Етрополе извън пределите на България.


На 7 юли 2008 год. Николай Коев си отиде от този свят. Етрополе изгуби най-широката си усмивка, а звездите на небето станаха с една повече. Отиде си с думите:


Не трябват ми ни ниви, ни имоти,


щом има го Балкана - стария!


Когато свършат дните на живота ми,


два метра искам, но ...в България!