По повод 42 години градско начало на 16 октомври в Исторически музей-Правец бе открита изложба „Боровец – легенди и реалност“, представяща живота в Античната крепост на база на откритите артефакти.


Най-често намирани на крепостта са цели и фрагментирани керамични съдове. Най-ранните находки са от Ранножелязната епоха (XI в. пр. Хр.). Има множество фрагменти от гръцка и тракийска керамика от V и IV в. пр. Хр., както и от Античността и Късната античност. Откритите находки свидетелстват за практикуване на домашните занаяти – предачество, тъкачество, шиене и обработка на кожи за задоволяване на потребностите от облекло, лов и риболов за прехрана. Това доказват намерените предмети – тежести за стан, прешлени за вретено, зъби от дарак, бронзови и железни игли за шиене, сечива за обработка на кожи, тежести и куки за рибарска мрежа, стрели за лов на животни.


На крепостта Боровец е разчистена пещ за обработка на желязо от VI век. Това свидетелства, че ковачи-занаятчии са изработвали разкритите многобройни находки от оръдия на труда в крепостта – ножчета, точила, мотики, копачки, брадви, косери, стъргалки, огрибки, лемеж, кирки, инструменти за обработка на дърво и др.


Земеделието и скотовъдството са главен поминък на обитателите на крепостта. Проучвателите на обекта през почти всички археологически сезони се натъкват на множество ръчни каменни мелници, които са използвани за мелене на зърно, открити сагорели плодчета, орехи и голямо количество овъглени зърна от лимец, ръж, ечемик, просо, семена от леща. Сред намерените животински кости са идентифицирани такива от елен, глиган, говедо, овца, коза, свиня, куче, кон. С изключение на кучето другите са използвани като добитък и като храна на обитателите на крепостта.


Представени са откритите накити на територията на крепостта Боровец – фибули, пръстени, гривни, обеци, висулки, апликации, токи за колан. Сред тях са две златни висулки от обеци и сребърен накрайник за колан.


Експонирани са и вотивни предмети, поднасяни като дар на божества в светилището на крепостта Боровец. Сред тях се открояват 10 вотивни пръчки-хурки от V век, плочка-амулет с позитивен надпис на гръцки от IV век и бронзова тока с надпис на гръцки „Свети Стефане, помагай на носещия“.


На крепостта Боровец са открити монети на почти всички римски императори след края на II през III и IV в. и от периода на Късната античност V-VI в. Открояват се сребърните монети на Гета (209-212), Каракала (198-217), Елагабал (211-222), Юлия Меза, Александър


Север (222-235), Гордиан III (238-244), Траян Деций (249-251), Херения Етрусцила, Хостилиан (251), Волусиан (251-253), Галиен (253-268), бронзовите монети от 40 нумии на Юстин I (518-527), Юстиниан I (527-565) и златният тремис на Юстин I.


Представени са късно римски и византийски контролни мерки за тежест наречени екзагии. Сред най ценните находки в крепостта са: бронзова везна от III-IV век, бронзов кантар VI век, дъска за писане табула цера от II-IV век и откритите бронзови стилуси за писане.


На крепостта са открити умбо от щит, бойни брадви, върхове на копия, бойни топки, топчета за прашка и стрели.


Крепостта Боровец е добре укрепена с мощна крепостна стена и два входа в североизточния югоизточния ъгъл. Застроена е гъсто със сгради с едно, две и повече помещения, някои са на два етажа. Досега са открити 20 сгради, улица, здрава фортификационна система, пещ за обработка на желязо.


Проучванията през 2022 и 2023 г. доказват, че на това място има живот още от началото на Ранножелязната епоха – XI век пр. Хр. На билото на хълма има тракийско поселение и светилище от края на V и IV век пр. Хр. Крепостта е изградена към средата и втората половина на III в. като убежище при опасност. През IV, V и VI в. тя е важен стратегически обект от Старопланинската укрепителна система и става постоянен център на обитаване с функции на укрепено селище.


Изложбата е впечатляваща и може да се посети в залата на ИМ-Правец в периода октомври 2023 – март 2024 г.


От музея приветстват с добре дошли всички, които имат интерес към древното минало и крепостите в България.