Събитията от ноември месец през 1877 година недвузначно говорят, че най-тъмно е преди зазоряване. Тежки и драматични са дните на касаба Орхание тогава. По сведения, запазени в Исторически музей – Ботевград, градът е подложен на грабежи и унищожение от напускащите черкези и турци. Последните дни на робство са критични за местното население, което е принудено да бяга и да се укрива. На 26 ноември при русите в Правец се явяват пратеници на българите от Орхание – Цоло Станков и Антон Георгиев.  С молба за помощ от жителите, които са се събрали във Владишкия конак, готови за самоотбрана. Те съобщават на русите, че турците изоставят укрепленията и града още в деня на сраженията при Правец на 23 ноември. А в града върлували черкези, които убиват мирни жители, ограбват дюкяни и палят пожари. 


На 29 ноември войските на Лейбгвардейски улански полк и Лейбгвардейски московски полк, преминавайки през Лъжене, навлизат в опустошен и изоставен и от българи, и турци град. Така Орхание, градът, в който турците се готвят да спрат руското настъпление към Балкана, пада в руски ръце без бой, но разграбен от черкези, разсипан и обезлюден. 


На 8 декември Орхание посреща генерал Гурко и неговия щаб. В Орханийската кааза щабът остава 18 дни, най-вероятно в село Врачеш. През този период подготвят и организират трудния зимен преход през Балкана, който се оказва решаващ за изхода на Руско-турската война от 1877 - 1878г.


Кратката хронология на събитията от преди 146 години, довели от освобождението на родния Ботевград, бе представена от водещите на тазвечерната програма, посветена на празника на града. Пред паметника на Свободата прозвуча песента “Аз те мисля, Родино“ в изпълнение на нашата съгражданка Габриела Партовска.


Кметът Иван Гавалюгов поздрави жителите и гостите на Ботевград. В обръщението си към тях той каза: “Бих искал да използвам възможността да ви поздравя с празника на нашия град. Днес, освен че e един прекрасен, светъл и позитивен ден, е и време за размисли и анализи за изминалите времена, за настоящето и това, което предстои. Всички ние свеждаме глави в знак на почит и признателност към саможертвата, усилията и трудностите, които нашите предци са преминали, за да извоюват така жадуваната свобода. Благодарни сме им за възпитанието, което са ни дали, и за перспективата, която ни дават. Днес имаме особено голяма отговорност към всичко това, което сме наследили от тях, да го съхраним, да го развием, да го надградим и да го предадем в още по-добър вид на поколенията след нас. Дълбоко съм уверен и убеден, че с човешкия потенциал, с който Ботевград разполага, със свежите идеи и прогресивното мислене на младите хора, съчетани с опита, разума и мъдростта на по-възрастните, успяваме да градим, да правим нашето общество по-справедливо, по-сплотено, по-единно, по-позитивно. Вярвам, че това, което днес създаваме, е една по-добра основа за поколенията, които идват след нас.“.


Градоначалникът пожела на ботевградчани да бъдат все така свободолюбиви, добронамерени, „да бъдем наистина едно сплотено общество и заедно да вървим напред през нелеките времена, заедно да градим, заедно да съзидаваме и да бъдем все така горди българи и ботевградчани“.


Представители на институции, граждани и гости отдадоха почит към загиналите за свободата на Ботевградския край, поднасяйки венци и цветя и свеждайки глави пред паметника на Свободата.


Празничната програма по повод Деня на Ботевград завърши със спектакъла “В огледалото на водата“ на Представителен фолклорен ансамбъл “Шевица“. Събитието се състоя в читалище “Христо Ботев“.