Петнадесет човека участваха в Богоявленския ритуал по изваждане на кръста от водите на Стара река в Зелин. Най-бърз се оказа Радослав Петров от Ботевград. Пред наш репортер той сподели, че за четвърти път участва в традицията, свързана с този празник. 


Радослав е на 33 години. Занимава се със строителна техника. Развълнуват и щастлив от това, че е успял пръв да стигне до кръста в реката, той пожела: “Здраве да има, друго всичко се постига!“.


Най-малкият участник, скочил в реката, е на 13 години, казва се Преслав. През годините назад той също е участвал в Богоявленския ритуал. 


Кръстът бе хвърлен в реката от архиерейския наместник отец Борис, като преди това той отслужи водосвет за здраве. 


Богоявление, или Йордановден, е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.


В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук идва и названието на празника - Богоявление.


Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други.


Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.


За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.


Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.


Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.