Спомени от детските ми години


 А ЦЯЛО СЕЛО ПИЯНО ВИЖДАЛ ЛИ СИ?! ИДИ В ЛОПЯН НА ИВАНОВДЕН. Така се говворше преди т.н. демократични промени.


Ивановден беше като Зимен празик на селото: тези бележки ги пиша по спомени от моето детство:


              Мама е станала в тъмни зори  замесва краваи, колачета и прави баница. За кръстниците, защото днес е Ивановден и цялото село е в трескава подготовка. По това време няма къща, в която прозорците да не светят.


   Мъжете са обиколили добитъка и сега варят ракията на печката. Варят я по особен начини, останал от памтивека като селска традиция. Преди да кипне я „запържват” с бучка захар, която ще се стопи между загрятата до червено в огъня маша. След като капне в чайника и последната капка от стопената захар, ще топнат в ракията и самата маша. При допира със желязото, ракията придобива съвсем друг вкус и най-лютата някак си „омеква”.


   После ще сипят малко вода, за да я „угасят”, та да е приятна на вкус. Ще я свалят от печката, когато се е „преобърнала”, т.е. да е завряла „с ключ”. Сиреч, да е истински завряла, а не само да е претоплена.


   Защото е за кръстниците. Това название придобива на Ивановден някакво божествено съдържание и се произнася с трепет и вълнение. Кръстникът по онова време е не само свидетелят при венчавката на младите, но е и най-близкият техен човек за цял живот. Винаги, при всяка среща с повод, като днешния празник, та дори и без повод, на кръстника се целува ръка.


   Всеки в селото си има кръстник и е кръстник на другиго. А има хора, които са кръстници на няколко семейства. От тук са и поговорките: „пред кум се вода не гази”, „намерил си кръстника” и т.н.


   За самия ден е създаден неписан ред да отидеш при кръстника или да ти дойдат на теб като при кръстник. И този ред се спазва от години и се предава от поколение на поколение. Знаят се и часовете кой къде ще бъде.


   Дори в годините, когато в селото имаше цехове и земята се обработваше колективно, на Ивановден ръководствата им обявяваха този ден за почивен и ако е през работен ден от седмицата, се отработваше. Ивановден се смяташе за местен общоселски празник.


   Празникът започва от рано сутринта и до обяд взаимните посещения трябва да свършат. Защото след обед всички са на „Орището”, както наричаме площада в центъра на селото, където до късно вечерта се вие празничното хоро.  


   Преди да отидат да свирят на хорото, музикантите от селската духова музика са обиколи къща по къща всички именници и са им честитили с подходяща мелодия именния ден. 


   За този ден местните зевзеци бяха измислили и поговорката, „ако искаш да видиш цяло село пияно иди в Лопян на Ивановден…”


   Това е моето село, а празникът е отдавна отминал спомен, защото и онези хора вече ги няма, и празничното настроение си отиде заедно с тях в небитието.


Кръстниците са кумовете на членовете на семейството, а те своя от страна са кумците на кръстниците.


 


В памет на всички, за които Ивановден беше всеобщ празник!


 Ивеновден-2025 година