На 17 ноември 2005 г. е официализиран със закон химнът на Италия. Повече от 60 години след като песента на италианците е национален химн на страната, в законите на държавата се записва текст, който го прави официален.

През есента на 1847 г. 20-годишен патриот – Джофредо Мамели – пише стихотворения в навечерието на войната с Австрия. В него става дума за това как италианците най-после трябва да отхвърлят чуждото подтисничество и заедно с Полша (забележете) да се освободят от австрийския гнет и този на казаците.

Като повечето национални химни и този е написан в навечерието на решителна битка за независимост, разбира се, без да има идеята да става чак национален химн един ден. Мамели обаче умира две години по-късно – едва на 22 г. Това прави младия поет един от героите на революцията, нещо като италианския Ботев. Подробност: Мамели е ранен от байонета на свой приятел по случайност. Раната не е сериозна, но се инфектира.

Това не всички италианци го знаят, но така или иначе стихотворението му остава безсмъртно. Самият той приживе маха последния коплет, посветен на италианските жени. В него италианките се призовават да са готови за любов с героите и да им се отдадат безпрекословно.

Музиката към текста прибавя Микеле Новаро около два месеца след като стихотворението на Мамели е публикувано. Песента става толкова популярна, че италианците си я пеят, точно както французите Марсилеза.