Вторият роман на ботевградчанина Боян Йорданов „Под месечината, огромна като тиква” е сред тримата финалисти в категория „Проза” на тазгодишното издание на литературните награди „Перото”. Той е в компанията на  „Градинарят и смъртта” на Георги Господинов и „Болката идва по-късно” на Антония Апостолова.
Наградите „Перото” ще бъдат връчени на 3 ноември за единайсета поредна година. Те са за принос към българския литературен контекст, съобщиха организаторите от Националния дворец на културата (НДК). Отличията се връчват от Националния център за книгата и клуб "Перото" в НДК.


„Под месечината, огромна като тиква” /издание на „Жанет 45”/  излезе от печат през лятото и веднага привлече вниманието на критиката.
„Истинско събитие в новата ни проза” – написа литератуният критик и писател Антон Баев.


„Романът "Под месечината, огромна като тиква" от Боян Йорданов се нарежда сред най-доброто в една романтично-трагична традиция на българската литература, започнала с мемоарната "Хайдушки копнения" на Яворов, продължила с тетралогията на Талев, през епическата "Литургия за Илинден" на Свобода Бъчварова и романа-хроника "Черешова задушница" на Валентин Караманчев... Романи от съвсем различен жанров диапазон, но с обща тема, граничният човек, граничната земя, границите на самата история” – допълва той.


Романът на Боян Йорданов е сгъстен емоционално, психологически, исторически. Той разказва живота на двама мъже, но всъщност това е историята на изстрадалата земя Македония.Това е история за разделение между хората, за партийни борби, за безпощадни братоубийства, за разправата с противниците, за войните – Междусъюзническа, Балканска, Първата световна, за мъката на хората....Периодът е от началото на 20-ти век до 50-те години.


Боян не изневерява на маниера си да пише за история, но да пише модерно. Без капчица патриотарски патос, без излишен драматизъм и романтизъм.
Боян Йорданов разказва за исторически събития, но умело прави препратки към тук и сега.


„Какъв народ, майсторе? Никой не иска да е народ. На всеки му се ще да е баш юнак!”- казва героят Миле. Или пък: „Реформите се изпълняваха по ориенталски, а Великите сили вярваха на изпълнението по европейски” – това е по повод създадения  по искане на Великите сили през 1903 г.  Инспекторат за спазването на реформите.
Езикът на романа е увлекателен, уловил типични интонации и думи, но без да отива по-далеч и да търси абсолютна идентичност на говора от началото на века в тази част на земята Македония.


Ерудиран автор, много добър разказвач, чувствителен човек. Това е Боян Йорданов и във втория си роман „Под месечината, огромна като тиква”.  
„За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена – кзва редакторът на книгата Николай Терзийски - Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, да почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни разказват първата половина на двайсти век, показват ни времето, близко и едновременно далечно. Мащабни  романи като този, също като месечината, спасяват човека от мрака на забравата”.
Книгата ще бъде представена в Общинската библиотека „Иван Вазов” на 26 ноември.