При голям интерес премина представянето на втория роман на нашия съгражданин Боян Йорданов – “Под месечината, огромна като тиква“. Премиерата се състоя вчера в Общинска читалищна библиотека “Иван Вазов“. Присъстващите бяха приветствани от главен библиотекар Людмила Чудомирова. “Неслучайно представянето на книгата е в навечерието на празника на града. И наистина за нас е празник, за всички нас, за Ботевград, че имаме автор като Боян, че можем да дадем на България такава книга. Нека тази вечер бъде празник на словото, на вдъхновението и на една прекрасна среща между автор и читатели“, каза тя.


Романът бе представен от Димитрина Стамболова - програмен директор на Кабелна телевизия “Ботевград“ и главен редактор на “Ботевградски вести плюс“. “Един роман, който заслужава аплодисменти, един автор, който заслужава поздравления“, заяви тя, след като прочете откъс от началото на книгата. 


"Изминаха малко повече от две години, откакто бяхме точно в тази зала и представихме първия роман на Боян Йорданов – “Възлюбените“. Един роман който направи огромна заявка в българската литература. И когато той ми даде втория си роман преди два-три месеца – да го прочета, признавам, изпитах страх, защото много исках да е хубав, дори по-хубав. И като човек, който много обича да чете, който обича литературата, мога да ви уверя че това се е случило. Романът наистина направи един скок и Боян Йорданов стана разпознаваемо име в българската литература. Искрено се вълнувам, защото за мен този роман съдържа много лични неща, които ме докоснаха. Когато прочетох отзива на Антон Баев, който нарече книгата явление в българската литература и истинско събитие в новата ни проза, наистина повярвах – да, това е така. 


И след това дойде другото голямо доказателство – това беше журито, съставено от авторитетни български писатели и литературни критици, което определи тазгодишните национални литературни награди “Перото“. Боян беше в дългия списък и след това стигна до финал. Само трима автори стигнаха до финал“, сподели пред аудиторията Димитрина Стамболова.


Представянето на книгата премина като интервю, част от което ви предаваме в следващите редове.


Боян Йорданов научава, че е номиниран за литературната награда “Перото“ от читателски клуб “Баба Райна“ – Шумен и от издателство “Жанет 45“. Не e предполагал дори, че ще бъде в дългия списък с имена на номинирани автори, както и че ще бъде един от тримата писатели в категория “Проза“, достигнали до финала. 


На въпроса как се роди заглавието на книгата – “Под месечината, огромна като тиква“, той сподели: “Много трудно стигнах до заглавието. Текстът беше готов в първоначалния вариант, защото имаше и втори. Имах заглавия, но те бяха работни. Сменях ги през два дни, не ми харесваха, звучаха ми банално. Търсех в Гугъл съответствие, да вида дали има други такива заглавия. Накрая вече си мислех, че романът ще остане без заглавие. Но изведнъж се роди, като някаква диспропорция, която много ми хареса. За човека, за когото луната е огромна като тиква, такъв е неговият свят. Човек сравнява винаги с неща, които познава. Тази диспропорция минава като нишка през цялата книга. Когато дойде това заглавие, бях сигурен, че то ще остане, нямах никакви съмнения.


Романът е посветен на писателя Христо Карастоянов, който възторжено приема ръкописа за първата книга на Боян Йорданов – “Възлюбените“. Той обаче отхвърля първоначалния вариант на ръкописа на романа “Под месечината, огромна като тиква“. “Отказах се, защото си казах, че нищо няма да излезе. Но стана така, че комуникацията между нас продължи по друга линия. Беше излязъл един хубав материал за “Възлюбените“ и Христо Карастоянов ми изпрати линк към него. Благодарих му, след това го попитах защо ръкописът не му харесва. Той сподели, като накрая ми каза: “Сядай си на задника и работи!“. Той беше директен човек. Именно това ми даде сила да продължа да работя. Вторият ръкопис нямаше връзка с първоначалния вариант. За съжаление той не можа да види този втори вариант, защото си отиде от този свят“, разказа Боян Йорданов. 


Ръкописът на втората книга е предоставен за рецензия на съвременния български автор Николай Терзийски, който го одобрява. 


“Не е лесно да излезе една книга, особено в издателство „Жанет 45“, което има много високи критерии. Те поемат цялата финансова тежест, когато искат да те издадат, затова държат на качеството“, сподели авторът. 


Мнението на редактора на книгата беше излъчено чрез видеостена. “С Боян Йорданов се запознах, когато прочетох неговия първи роман „Възлюбените“ – две години преди да излезе втората книга. Тогава си помислих: този писател, за когото до момента не бях чул, притежава невероятен усет за езика и за разказването на истории. Потънах в книгата в най-хубавия смисъл – потънах в езика, историята, героите и сюжета. Открих го и се запознахме“, сподели Николай Терзийски. Когато от издателство „Жанет 45“ се обръщат към него – дали е съгласен да бъде редактор на новата книга на Боян Йорданов, той с готовност приема. “Щастлив съм от вида на тази книга, от финалния вариант, който той сътвори с изключително майсторство. Радвам се, че книгата достига до все повече хора и получава признание, включително награди. Горд съм, че участвах в процеса на работа“, каза още той и добави, че новият роман е изключително постижение на Боян Йорданов. 


Сред присъстващите на представянето имаше представител на издателство “Жанет 45“, към когото водещият на събитието – Димитрина Стамболова, се обърна с думите: “Ние, читателите от Ботевград, трябва да Ви благодарим за Вашия верен усет да издадете и двата романа на Боян Йорданов и да ги представите на една много голяма читателска аудитория от цялата страна!“.


Сюжетът на „Под месечината, огромна като тиква“ проследява един ден от живота на главния герой – един човешки живот. Това е история за една много изстрадала земя – Македония, раздирана от войни, разкъсвана от граници и окървавявана от братоубийства. Потресаваща драматична история, която е в центъра на този роман. 


На въпроса защо точно Македония, авторът даде следния отговор: „Действително, там нещата са много драматични. Историческата тема по-скоро е фон, на който стъпват други теми, които за мен са още по-важни. Македонската история е трудна за описване. Там непрекъснато се случват братоубийства и наистина, когато човек се задълбочи, започва да се обърква. Става въпрос за лични конфликти, разцепления и т.н. През 1899 г. Гоце Делчев пише писмо до Никола Малешевски, в което казва, че ние сме българи и си се знаем какви сме – разцепления, отцепления, всички са жадни за слава, всички искат да бъдат войводи.


Но това не трябва да ни обезкуражава. Всъщност, с този начин на мислене не се постига нищо. Ние сме същества, които носят историята на гърба си – няма как да я игнорираме. Дори хората, които искат всичко да започва от тях, не осъзнават това. Важно е да преминаваме през днешния ден, като същевременно имаме поглед към бъдещето и посоката, в която вървим. Защото ако живеем без история, ще вървим като слепци нанякъде. Хубаво е да носим историята с нас, да знаем откъде произлизаме, какви са нашите способности и какво още можем да постигнем, а може и да не постигнем.“. 


Според Боян Йорданов, разцепленията между хората съществуват и до днес, "те разпиляват енергията ни в различни посоки, а в крайна сметка се озоваваме на същото място". “Не виждам да се променяме, да сме станали други хора от тези преди сто години и повече. На мен ми се струва, че си е до ген, а генът се променя с мутации, но обикновено те не са в добра посока. Но това е друга тема“, добави той.


„Книгата разказва за две момчета – приятели, които растат и се променят под влиянието на всичко, което им се случва в живота, включително любовите и омразата. Всеки от тях върви по своя път и в определен момент застава от двете страни на морала. Това е една много стара история, колкото и самата човешка история, която поставя вечни въпроси – кое е добро, как да разпознаваме злото, какво е да си свободен и какво е да си щастлив. Има ли отговори на тези въпроси?“, попита водещата. В отговор авторът заяви: „Всеки сам за себе си има отговор. В книгата не давам отговори, а задавам въпроси. Специално за свободата самият Стойо – главният герой, казва, че свободата и самотата са рождени близнаци. По-късно си задава въпроса: какъв е смисълът на тази свобода?“.


Боян Йорданов сподели, че му е било трудно да намери баланс между диалекта и съвременния език, тъй като е искал текстовете в книгата да звучат автентично, но и да бъдат разбрани. 


В края на срещата Димитрина Стамболова прочете абзац от мнението на Антон Баев – писател и журналист, за книгата и нейния автор: „Под месечината, огромна като тиква“ от Боян Йорданов е сред най-доброто в романтично-трагичната традиция на българската литература, започнала с мемоарната „Хайдушки копнения“ на Яворов, продължила с тетралогията на Талев и преминала през епическата „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова и романа-хроника „Черешова задушница“ на Валентин Караманчев. Това са романи от съвсем различен жанров диапазон, но с обща тема – граничният човек, граничната земя и границите на самата история“."


Неговият призив е: „Четете Боян Йорданов! Той е истинско събитие в новата ни проза.“. 


Димитрина Стамболова припомни също, че писателят Георги Господинов, носител на наградата „Перото“ за тази година, публикува в профила си във Фейсбук: „Четете Боян Йорданов! Заслужава си!“. От своя страна тя добави: „Прочетете тази книга! На Боян Йорданов пожелавам да продължава да пише, да намира вдъхновение и смисъл от това да пише!“