Нов вид костенурки отпреди 220 млн. години бе открит в югозападната част на Китай и това дава основни сведения за еволюцията на тези животни и тяхната черупка, съобщи АФП, цитирана от БГНЕС. Откритието е дело на международен екип от учени, като сведенията за него ще бъдат публикувани в списание "Нейчър" в четвъртък.

Новият вид, наречен Odontochelys semistestacea, е най-примитивният представител на този вид и разкрива, че първоначално тези животни не са имали на гърба си коруба, а ребра. Под тялото си обаче те вече са имали нещо като пластина, подобна на тази, която имат и сега. Изследването на откритите фосилни останки потвърждава теорията, че корубата на костенурките се е сформирала от гръбначен стълб и ребра, а не от плочки от втвърдена кожа - остеодерми, както считаха някои учени по аналогия с крокодилите.

Това обясни в комюнике проф. Сяо Чун Ву, палеонтолог от Канадския природонаучен музей в Отава, който ръководи екипа от учени от Китай, Канада и САЩ. Три удивително добре запазени екземпляра от този новооткрит вид са намерени през 2007 г. в провинция Гинчжу. Те имат различни характеристики от съвременните костенурки като например наличие на зъби и нецялостна черупка на гърба. Благодарение на тях учените са установили също, че този тип костенурки е бил водно, а не сухоземно животно, каквито изводи можеха да бъдат направени от другите открити до момента фосили.

Частичната горна черупка и пластината на корема им ги пазели от хищници във водата. До откриването на Odontochelys най-старата вкаменелост на костенурка, открита досега, е на Proganochelys, открита в Германия и датираща отпреди около 210 млн. години. Нейната коруба вече е била изцяло оформена.