Данни на Националния осигурителен институт (НОИ) разкриват парадокс в българската пенсионна система: значителна част от хората, които излизат в пенсия, го правят, без да са навършили изискуемата възраст или без да имат пълния необходим стаж.


От малко над 109 хиляди новоотпуснати пенсии миналата година най-голям дял - 40,1% - се пада на хората между 50 и 59 години. Това е особено показателно на фона на законовите изисквания: 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете. С други думи, приблизително всеки втори нов пенсионер е напуснал пазара на труда по-рано от предвиденото по общия ред.


Основна причина за това е рязкото нарастване на инвалидните пенсии, които вече съставляват 41,9% от всички нови лични пенсии. Ръстът се обяснява с промени в методиката за оценка на трайно намалена работоспособност - при изчислението към основното заболяване вече се прибавят 20% от останалите, което открива вратата за значително повече кандидати.


Съществена роля играят и специалните условия за пенсиониране при първа и втора категория труд, както и привилегиите за военнослужещи и полицаи. Докато при обикновен работник с трета категория се изисква десетилетия стаж, войниците и полицаите могат да се пенсионират на 52 години и 10 месеца при 27 години осигурителен стаж.


Именно тук се крие и най-голямото неравенство в системата. При сходно реално отработено време - средно около 33 години - пенсиите на военните и полицаите са с близо 60% по-високи от тези на останалите работници. Причината е механизмът на "превръщане" на стажа: техният среден превърнат стаж достига 52,8 години, при реални 33,3 - разлика от близо 20 години, дължаща се единствено на формулата за преизчисление.


На другия полюс стоят тези, които се пенсионират след 67 години - хора, неуспели да набавят достатъчно стаж. Техният дял расте: от 8,2% през 2024 г. до 10,7% тази година. Законът допуска пенсиониране на тази възраст при минимум 15 години действителен стаж — последна мрежа за онези, останали встрани от системата.


Цифрите очертават система, в която изходът от пазара на труда зависи не толкова от това колко години си работил, а от това — как.