Дълбоко в сърцето на Западните Родопи, сред вековни гори и тучни планински ливади, се крие едно от най-необикновените природни богатства на България – Чаирските езера. Разположени на около 1400 метра надморска височина, седемте езера впечатляват не само с красотата си, но и с изключително ценните екосистеми, които съхраняват. Тук природата е създала рядко срещан свят от торфища, плаващи острови и растения, някои от които не се срещат никъде другаде в страната.


Тайните на това малко познато кътче разкрива журналистът Николай Василковски, който представя усилията на учени и природозащитници за неговото изследване и опазване.


В продължение на три години екип на Българска фондация „Биоразнообразие“, с подкрепата на DEVIN, проучва природните процеси в района. Целта е не само да бъдат разкрити особеностите на Чаирските езера, но и да се намерят най-подходящите начини за съхраняване на тяхното богатство.


Торфищата – невидимите пазители на природното равновесие**


Една от най-големите ценности на Чаирските езера са торфищата. Те се образуват в продължение на стотици и хиляди години чрез натрупване на частично разложена растителна материя във влажна среда. Освен че задържат значителни количества вода и подпомагат регулирането на водния баланс, торфищата съхраняват въглерод и имат важна роля за ограничаване на климатичните промени.


Изследователите са установили 29 вида мъхове, сред които множество сфагнови. Потвърдено е и единственото известно находище в България на блатна хамарбия – изключително рядко растение, включено в Червената книга на страната като критично застрашен вид. Открит е и нов участък, в който растението се развива.


Сред най-любопитните открития е плаващ торфен остров в едно от езерата. Учените установяват, че под него има няколко метра вода. За да се запази естественото му състояние, се налага внимателна намеса, включително ограничаване на развитието на дърветата върху острова. В противен случай корените им биха могли да нарушат крехкото равновесие на тази необичайна екосистема.


600 квадратни метра папур са премахнати, за да се възстанови водното огледало


Работата на учените в района е свързана с редица предизвикателства. Чаирските езера са труднодостъпни, а суровите климатични условия ограничават времето за изследвания. Зимата се задържа дълго, а през пролетта високите води и замръзналият торф затрудняват достъпа.


Допълнителен проблем се оказват следите от човешка дейност. В миналото част от езерата са използвани като рибарници, което е довело до промени в естествената им среда.


За възстановяването на водните площи специалистите предприемат внимателно отстраняване на папура, без да увреждат торфения слой. С помощта на доброволци от DEVIN са премахнати около 600 квадратни метра растителност, с което е освободена значителна част от водното огледало.


Изградени са и постоянни площадки за наблюдение на растителността, водните нива и водния режим. Чрез тях учените ще проследяват промените и ще оценяват резултатите от предприетите мерки.


Как пакетчета чай помагат на науката?


Един от най-интересните експерименти в Чаирските езера е свързан с нещо съвсем обикновено – пакетчета чай.


Изследователите използват международно признат метод, известен като „Tea Bag Index“. На различни места в торфищата се заравят пакетчета чай, чрез които се проследява скоростта на разграждане на органичната материя.


Този на пръв поглед необичаен експеримент дава ценна информация за процесите, свързани със съхраняването на въглерод. Резултатите ще помогнат на специалистите да разберат по-добре как различните водни условия влияят върху състоянието на планинските торфища.


Красота, която се нуждае от отговорни посетители


Макар да се намират далеч от най-популярните туристически маршрути, Чаирските езера привличат все повече любители на планината. Районът между родопските села Триград и Мугла предлага живописни гледки, спокойствие и възможност за среща с почти недокосната природа.


Но именно тази красота изисква особено внимание. За неподготвения посетител плаващият торфен остров може да изглежда като обикновена обрасла част от езерото, без да подозира колко крехка и ценна е тази природна система.


Затова част от проекта е насочена към информиране на местните жители, хижарите, туристическите водачи и посетителите. В района вече са поставени информационни табла, които разказват за торфищата, редките растения и животинския свят.


Местната общност подкрепя усилията за опазване на езерата, като същевременно изразява притеснения от евентуално прекомерно увеличаване на туристическия поток.


Ще получат ли Чаирските езера по-широка защита?


 Една от важните цели на природозащитниците е разширяването на защитена местност „Чаирски езера“. Предложението предвижда в нейните граници да попаднат езерото Големия гьол и най-значимият плаващ торфен остров, които към момента остават извън защитената територия.


На базата на проведените изследвания Българска фондация „Биоразнообразие“ е подготвила и специално ръководство за възстановяване и опазване на торфищата в страната. То обединява натрупания практически опит в Родопите и международните научни познания.


Специалистите настояват за дългосрочен мониторинг, национална стратегия и по-ясни приоритети за защита на тези ценни местообитания.


Чаирските езера са много повече от красива туристическа дестинация. Те представляват своеобразна природна лаборатория, в която учените откриват важни закономерности за водата, климата и биоразнообразието.


А най-важният извод от усилията за тяхното опазване е, че природните богатства могат да бъдат съхранени за бъдещите поколения само когато науката, институциите, местните общности и посетителите работят заедно.