На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Празникът, известен като Димитровден, е сред най-обичаните в българския народен календар и се свързва с настъпването на зимата, края на земеделската година и редица традиции и поверия.

Свети Димитър е роден през III век в Солун. Според църковното предание той бил управител на града, но заради християнската си вяра бил хвърлен в тъмница и по-късно убит по време на гоненията срещу християните. Почитан е като закрилник на Солун и чудотворец, а образът му заема важно място в православната традиция.

Според народните вярвания Димитровден бележи началото на зимата. Стара българска поговорка гласи: „Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото“. В народните представи светецът язди червен кон, а от бялата му брада се сипят първите снежинки.

В миналото на този ден приключвала активната земеделска работа. Стопаните се разплащали с наетите работници и овчарите, а някои от тях уговаряли нова работа за следващата година. Затова празникът бил известен и като Разпуст.

С Димитровден са свързани и множество народни поверия. По първия човек, прекрачил прага на дома, се гадаело каква ще бъде следващата година. Ако гостът бил добър и заможен, се вярвало, че и годината ще бъде благополучна.

На празничната трапеза традиционно се поднасят ястия с овнешко или пилешко месо, курбан, пита, баница и сезонни плодове.

Днес имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димо, Дима, Митко, Митка, Митра, Митрана, Митю, Димчо и техните производни.**

Димитровден е повод да си припомним богатството на българските обичаи и традиции, предавани от поколение на поколение.

Честит празник на всички именици! Нека Свети Димитър закриля домовете им и им носи здраве, щастие и благополучие!