Необходимо е да се увеличи бюджетът на Комисията за защита на потребителите, категорична е еврокомисар Меглена Кунева.

Тя каза, че е настоявала за това пред правителството и че е провела разговори с парламентарната икономическа комисия за подкрепа.

Кунева посочи, че КЗП сега е по-активна от всякога, но разполага само със 180 души за цяла България и не смогва.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна да разглежда много повече дела за защита на потребителите, отбеляза още Кунева и посочи случаите за подвеждаща реклама, за договорни клаузи на някои електроразпределителни дружества и др.

Проблем за България е, че липсва силна потребителска организация, която хората да разпознават, изтъкна Кунева.

Тя акцентира и върху факта, че Националният съвет за защита на потребителите в България не работи.

Меглена Кунева представи постигнатите резултати в областта на защитата на потребителите в ЕС и изрази надежда, че нейното награждаване за еврокомисар на годината е знак за това, че политиката за защитата на потребителите е важна европейска политика.

Меглена Кунева изтъкна, че това как се чувства потребителят на пазара е много по-силен индикатор за икономиката, отколкото това как се чувства бизнесът.
Тя подчерта, че в плана на ЕК за възстановяване, основен акцент заема повишаването на доверието на потребителите в пазара.

Националният пазар трябва да се вгледа много внимателно в реакциите на потребителите, но в България се правят малко изследвания, изтъкна още Кунева.

Тя отбеляза, че организациите за защита на потребителите в повечето европейски страни се радват на високо доверие и призна, че и самата тя няма рефлекса да си търси правата на потребител като повечето българи.

Според сравнително изследване най-голямо доверие към организациите за защита на потребителите има в Холандия - 79%, а най-ниско е в България - 13%, посочи Кунева.

Най-много са оплакванията от потребители в северните държави на ЕС, а най-малко в България.

„Ние най-малко се доверяваме на правата на потребителя, но и най-малко си ги търсим", отбеляза Кунева.

Тя посочи, че за разлика от повечето европейски страни в България потребителят рядко упражнява правото си да смени доставчика на дадена услуга и че често няма възможност за това.

Най-висок показател за смяна на доставчика има във Великобритания - 24 процента, а в България - едва 9%.

Докато в европейските страни обикновено потребителите са доволни от смяната на доставчика на дадена услуга, в България, Словакия ,и Малта, тези които са се опитали да си сменят доставчика не са по-доволни, показва още представеното от еврокомисар Кунева изследване.

Тя посочи, че половината от европейците вярват, че националните органи защитават добре правата на потребителите, като най-високо е доверието у финландците - 81%, а тук само 20 % вярват на националните органи и 20% - на бизнеса.

87% от хората в Холандия вярват на потребителските си организации, а в България - само 22% , изтъкна още Кунева.

Тя заяви, че ще настоява за повече наблюдение на пазара навсякъде в Европа и подчерта, че това трябва да се случи в България, тъй като е важен индикатор за икономиката.

На пресконференцията на еврокомисар Кунева в София бе припомнено, че на 12 декември 2007 г. на територията на целия ЕС в сила влязоха новите общоприложими правила, които целят край на подвеждащата реклама и на агресивните търговски практики.

Ограниченията са част от дълъг черен списък от схеми, върху които налага забрана новата директива за нелоялните търговски практики.
Директивата за нелоялните търговски практики взе на прицел „мръсната дузина", в която попадат част от най-наглите практики, като се започне от рекламите примамки и се стигне до пирамидалните схеми, замаскираните рекламни статии и неистинните твърдения за наличие на лечебни свойства.

„Мръсната дузина" от черния списък

   1. Реклами примамки: чрез рекламата на продукт на много ниска цена привличат потребителя към покупка от фирмата, когато в действителност тя няма достатъчни наличности от рекламирания продукт.
   2. Лъжливи „безплатни" предложения: като описват продукта като „подарък", „безплатен", „без такси" и т. н., създават впечатлението, че предложението е безплатно, а същевременно от потребителя се изисква да плати задължителна цена за участие в търговската практика или за получаването или доставката на изделието.
   3. Преки призиви към децата да купуват рекламираните продукти, напр. „Купи книгата сега!", или да убеждават родителите си или други възрастни да им купуват рекламираните продукти: „Новото филмче с Алиса и новата вълшебна книжка на Фонди вече са тук. Кажи на мама да ти ги купи от най-близкия щанд за вестници и списания!" Преките призиви към деца са забранени за телевизионната реклама, а сега черният списък разширява забраната до всички медии и по-специално до Интернет.
   4. Неистинни твърдения за лечебни свойства, като се започне от алергии и се стигне до косопад и намаляване на телесното тегло.
   5. Маскирани рекламни статии: използване на статии в медиите за популяризирането на продукт (платено от търговеца) без това да се обявява ясно.
   6. Пирамидални схеми: схема за популяризиране на продукт или услуга, при която възмездяването идва най-вече от привличането на други клиенти към схемата, а не от продажбата или консумацията на продукти.
   7. Награди: създава се лъжливо впечатление, че потребителят е спечелил награда, а такава липсва или предявяването на претенции за нея е свързано със заплащане от страна на потребителя или поемане на някакви разходи.
   8. 8. Подвеждаща представа за правата на потребителя: представяне на правата, произтичащи за потребителите от закона, като отличителна черта на предложението на търговеца.
   9. Ограничени оферти: некоректно се твърди, че продуктът ще бъде предлаган само за ограничен период от време, с цел да се лишат потребителите от достатъчно възможности да направят осведомен избор.
  10. Език, на който се предлага обслужването след продажбата: поема се ангажимент след продажбата на потребителите да се предоставя обслужване, което впоследствие се осигурява само на чужд за тях език, а това не се посочва ясно преди сключването на сделката.
  11. Продажби по инерция: от потребителя се иска незабавно или по-късно да плати за продукти, доставени му от търговец, но непоръчани от него, или да ги съхранява или върне.
  12. Гаранции за цяла Европа, които създават невярното впечатление, че за продукта има сервизно обслужване в държава-членка, различна от тази в която той е продаден.