Деецът на българското национално-освободителното движение, журналистът и драматург Тодор Пеев Стоянов е роден през февруари 1842 година в Етрополе.
Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж в Цариград.
След завършването му работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък". Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през 1870 г. е избран за председател на местния революционен комитет.
През 1872 г. заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След арабаконашкия обир през 1872 г. заминава за Браила. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество".
Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. и на Априлското въстание през 1876 г.
След Освобождението заема редица важни административни длъжности – окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899 г.) и търговски агент в Скопие (1899–1901 г.).
Тодор Пеев е член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".
Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г. в София.
Признателните етрополци му издигнаха паметник пред читалището в града, което носи неговото име-НЧ „Тодор Пеев”.
В деня на годишнината от гибелта му, 26 юли т.г. работниците от Историческия музей    в Етрополе ще зарадват своите посетители с безплатна брошура за живота и делото на големия етрополец.