От миналата година полята на правешкото село Своде ухаят на билки: лайка, маточина, лавандула, валериана. Около селото няма празно местенце. Това са ниви, които почти от 30 години са били пустеещи или се използвали единствено за пасища. Сега от тях вадят не по една, а по две реколти.
От няколко дни започна брането на лайката. Тя е близо 350 декара.  „Лайката се използва за медицински и козметични цели. Бере се само цвета, когато се използва за чайове, а когато е за лайково масло се жънат и стъблата” – обяснява с.н.с. д-р Димитър Димитров. Той е човекът, който всъщност ръководи целия процес. Живее в малка къща в Своде.  Местните хора  го наричат „Агронома”, познават го всички, говорят с уважение за него, но никой не предполага, че той е бил университетски преподавател и един от най-добрите специалисти по растениевъдство и овощарство в България.
„От един декар лайка се произвежда 1 литър лайково масло. На европейския пазар литър лайково масло струва 1000 евро” – обяснява Димитър Димитров. Печалбата наистина е солидна, но ако имаш собствена дестилерна и си затворил цикъла. В Своде не е така – те продават лайката сурова. А така тя се изкупува по 40 стотинки за килограм.
Освен лайка в Своде отглеждат и маточина. Насажденията са около 120 декара. От нея също се произвеждат чайове и масло, предназначени за хранителната промишленост, медицината и козметиката.
50-те декара валериана вече са прибрани, а тази година лавандулата е измръзнала.  Сега се опитват да възстановат площите, така че да се хване поне една реколта.
„Този район е благодатен за отглеждане на билки – категоричен е Димитър Димитров.- Много хубаво място е и за отглеждане на шипка” – допълва той. Не е без значение и факта, че Европейският съюз субсидира подобни производства, още повече, когато те са биологични. А при отглеждането на билките в Своде не се използва никаква химия. За наторяването на площите също не се използват изкуствени торове, а биолгични, които се образуват от гниенето на отпадачна био-маса.
„Опазването на реколтата навсякъде е голям проблем. Ние сме облагодетелствани донякъде, че билките не се крадат масово. Причината е , че няма къде да ги пласират” – казва Димитър Димитров.
И още едно предимство – при отглеждането на билки не са нужни много работници. Всичко е механизирано. Наемат се работници само за обработката в складовата баса. Оказва се обаче, че дори и  малкото работници не могат да се анемат от Своде или съседните села. Няма желаещи и годни за работа. Затова наетите са от Галата, Тетевенско.
България има бъдеще като  производител на билки, категоричен е специалистът Димитър Димитров. Не само заради природните дадености, които са благоприятни за този вид земеделие. Но и защото все повече хора се връщат към природо-съобразния начин на живот, биологично чистите храни и продукти. Все повече хора започват да предпочитат  билките като източник на здраве  и лек от природата.