В навечерието на националния празник на Република България – 3-ти март, в Исторически музей – Ботевград бе открита изложба, посветена на една емблематична част от нашата история - Руско-турската война от 1877-1878 година - формирането на българското опълчение и участието на жители от Ботевградско, Правешко и Етрополско. Експозицията съдържа 15 табла със снимков материал - биографични данни и удостоверения, 4 витрини с въоръжение и снаряжение, ордени и медали за храброст, както и възстановена опълченска униформа. Инициативата за създаването на съвместната изложба е на Исторически музей – Ботевград, като в нея са се включили и музеите в Правец и Етрополе с тематични експонати от своите фондове.


Откриването започна с три изпълнения на Детски хор „Бонка Големанова“ при НЧ „Христо Ботев“, с ръководител Боряна Нешкова, и на ученици от ОУ „Св. Св. Кирил ш Методий“ - Ботевград. Те изпяха: „Знамето ни е трицветно“, „Връх Шипка“ и „Роден дом“.


"През изминалите месеци водихме кореспонденция с военния архив и Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа за издирване на повече от известното нам до този момент. Със задоволство мога да съобщя, че нашите дирения се увенчаха с успех. Сред 27-ината от Орхание /днешен Ботевград/ има пет личности, родом от други части на България, но решили да останат, живеят и посрещнат кончината си тук в нашия край", с тези думи започна представянето на изложбата директорът на Исторически музей Ботевград – Рени Лазарова.


Историчката родовата памет и летописите съхраняват имената на непримиримите към чуждото владичество и тяхното желание за свобода и ясна принадлежност към българския народ, които са основните фактори за сформирането на Българското опълчение.


На 17 април 1877 г., със заповед на главнокомандващия Дунавската армия княз Николай Николаевич, официално е обявено формирането на опълчение с командващ Ген. Н. Столетов. В следващите дни са назначени командири на роти, лекари, офицери, свещеници, фелдшери и други специалисти. Командващият опълчението изпраща в румънските градове дейци на българското революционно движение, офицери и унтерофицери, които да организират набирането на доброволци.


Въпреки погрома над революционната мрежа, създадена от Левски и разгрома на Ботевата чета в Орханийско, стремежът за свобода и независимост обхваща все по-голяма част от населението. От Диарбекир избягва Гаврил Брънчев, а от Аргана Медани - Божко Божилов. Те се отправят към Кишинев през Одеса. Потокът от емигранти, доброволци от Сръбско-турската война, революционни дейци, желаещи освобождение, се записват в опълчението още през първите дни след формирането му.


До средата на май 1877 година, когато опълченците наброяват 3 000 души, се зачисляват над 100 жители на Орхание, Правец и Етрополе. С цел по-добра боеспособност, съгласно заповед, към опълчението след 20 юни 1877 г. започва формиране на втора серия дружини, в които влизат доброволци от първите шест. Още на следващия ден част от орханийци са прехвърлени като кадър на втора серия в състава на осма, девета, десета, единадесета и дванадесета дружина.


За личен принос в хода на военните действия, освен наградени с ордени и медали, много от опълченците са издигнати в звание. Сред тях са Цветан Томов - Орхание, Васил Мицов. Иван Ценов - Калугерово, Димитър Гаврилов - Литаково, Стамен Чангов - Орхание. Илия Драгиев от Правец.


След края на военните действия, от май месец 1878 г. започват уволненията на опълчението. По-голяма част от опълченците след Руско-турската освободителна война се занимават със земеделие. Някой от тях заемат административни служби. Божко Божилов, Петко Найденов, Дончо Йотов и Васил Стаменов са назначени стражари, Димитър Витков - пазач, Коста Бочев - каменар-надничар, Димитър Лалински, Георги Стоянов и Вичо Иванов са пристави, Васил Мицов е назначен за пощальон, Васил Стаменов става финансов агент, а междувременно се занимава и с търговия, Гаврил Брънчев е на административна служба. До кметски постове достигат Дончо Йотов и Илия Драгиев от Правец.


В името на свободата и независимостта на отечеството, записалите се в Българското опълчение участват в целия ход на войната и спомагат за нейния успешен край. Значителна част от местното население подпомага руските войски при освобождението на района чрез ценна информация за състава и дислокацията на вражеските войски, извършва разузнавателни мисии. Това разказа Рени Лазарова.


На събитието присъстваше и директорът на Исторически музей Правец - Таня Борисова. Тя припомни за битките, водени в нашия край и увенчали с успех пътя на войната, за да я има датата 3-ти март. „Това, което сега виждам тук, ме радва много, явно добре се е получила изложбата. Оттук нататък може само да я разширяваме и да я превърнем в пътуваща изложба. Да участва в експозицията на Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа. Това е само началото на живота на тази експозиция“ – добави Таня Борисова. 


Изложбата „Опълчението 1877-1878 г. Ботевград, Етрополе, Правец“ е на разположение на посетителите на Исторически музей - Ботевград до края на месец април.