България постигна една от най-впечатляващите си победи не просто в баскетбола, а в отборните спортове изобщо за последните години. Националите направиха една от изненадите в евроквалификациите, след като за радост на препълнените трибуни на "Арена Ботевград", надвиха актуалния световен шампион Германия с 67:62. Така българите грабнаха първия си успех по пътя към ЕвроБаскет 2025, а светът отрази триумфа над първенеца на планетата.


Да, германците не бяха с онези баскетболисти, които завоюваха титлата на Мондиал 2023 само преди няколко месеца. Всъщност в състава имаше само един от тях. И това не е изненада, защото календарите на ФИБА и НБА не позволяват наличието на играчи от най-силното първенство, когато квалификациите са в разгара на сезона.


А както може да се досетите, най-добрите германци играят именно в Щатите. А дори и без тях Гордън Хърбърт бе повикал състезатели на АЛБА (Берлин), Байерн (Мюнхен) и Барселона, които са част от най-силния турнир на Стария континент - Евролигата.


Големите победи не са нещо неприсъщо за българския баскетбол, макар напоследък да са позабравени. През 50-те и 60-те години на миналия век страната ни е редовен участник на Европейски първенства и Олимпиади, ала за съжаление вече само си спомняме за подобни моменти. Все пак през годините след това имаме своите силни мигове и сме побеждавали някои от най-добрите на континента.


Незабравим е ударът срещу звездната селекция на Югославия - 97:74 в Пазарджик на 3 февруари 1988 година в квалификационен мач за ЕвроБаскет 1989 (година по-рано югославяните са взели бронзов медал, а на първенството, за което са квалификациите, вдигат титлата). В онзи мач в състава им са Дражен Петрович, Дино Раджа, Саша Джорджевич, Жарко Паспал, Предраг Данилович, Стойко Вранкович и Юре Здовц - колосални фигури за европейския баскетбол, а треньор е Душан Ивкович, който е една от легендите в занаята.


Гард на България по онова време е Йордан Колев. Бившият баскетболист на Балкан, Левски, Славия и Фикосота и до днес остава един от най-добрите плеймейкъри, които сме имали. Играе на ЕвроБаскет общо три пъти с България. Той е част от състава, победил югославяните, а като треньор е замесен в друг паметен триумф на националите.


След края на състезателната си кариера славният играч се захвана и с треньорство, като освен че води няколко различни национални отбора при подрастващите, Колев бе част от щаба на Любомир Минчев при най-скорошната знаменита победа преди тази над Германия - 74:68 - срещу Франция, в световните квалификации през 2018-а. Тогава "петлите" също са с много силен състав, в който изпъкват Никола Батум от Шарлът и Нандо де Коло от ЦСКА (Москва), а също така са и трети от предишното световно.


Данчо Колев се върна назад във времето и спомените си, като говори пред Dir.bg за тези паметни победи, а също така коментира и успеха над Германия, както и играта на Коди Милър-Макинтайър, а преди това и на Дий Бост на една от ключовите позиции в баскетбола - плеймейкърската.


"В онези квалификации в група бяхме с Югославия, Германия и Швеция. И в първия мач гостувахме в Югославия. Там ни биха много - с почти 50 точки (б.а. - 140:91). Тогава треньор ни беше Кирил Семов, който ни беше казал, че не иска да променя начина ни на игра - а именно бърз баскетбол. Тогава те стреляха с 80 процента успеваемост от игра. След мача се събрахме и си казахме - тренираме постоянно, ама такава загуба... по-добре да се отказваме", върна лентата назад Колев към онези квалификации, в които всъщност тежкото поражение от съседите се оказва и единствено за нашите.


"Преди нашето домакинство треньорът на Пазарджик беше гледал тяхна тренировка и ни каза - Вкарват малко повече от вас. От 15 стрелби - 13, а вие вкарвате по 10. Обаче на другия ден ние вкарвахме много, скъсахме се да вкарваме, а и те нямаха ден. Но говорим за състав с Петрович, Джорджевич, Здовц, Раджа. Все играчи, които направиха голяма кариера и в НБА, и в Европа. Голямо ниво.


Както и онзи ден в Ботевград - в Пазарджик също беше пълна залата. Получиха се нещата, те правеха всичко по силите си. Настигаха ни, а ние вкарвахме тройка, Амиорков забиваше и пак дърпахме", добавя още той, като подчертава, че след "провала" с третото място на предходното европейско, следва югославска доминация на следващите големи турнири.


Последните точки в онзи мач са отбелязани от Спас Натов, за съжаление вече не между нас. Центърът забива мощно в коша, за да зарадва още повече феновете по трибуните на родния си град.


Тогава Колев допринася със 7 точки, като трябва да имаме предвид, че неговата задача не е да бележи, а да създава ситуации за съотборниците си. Георги Младенов нанизва 27 точки, Сашо Везенков и Любо Амиорков вкарват по 15, а Цветан Антов - 13. Дражен Петрович е неудържим, но 31 точки от негова страна не стигат на Югославия


Страната печели ЕвроБаскет 1989, когато е домакин, Мондиал 1990 в Аржентина, както и е ЕвроБаскет 1991 в Италия - последното първенство, на което играе като СР Югославия. В онзи период загубите им се броят на пръсти, като една от тях е от България.


А както споделя още Йордан Колев - "Ако не се бе стигнало до разпадането на Югославия, те щяха да доминират още години наред в Европа, а и не само".


За Европейското през 1989-а страната ни се класира като втори тим в класирането, с равен баланс с Югославия, по 5-1, но пък комшиите са с по-добър баланс в директните мачове.


И то в години, в които на финалите на Европейско се класират само 8 отбора!


Вече като треньор, Колев е част от треньорския щаб на Любо Минчев, когато "лъвовете" изревават мощно отново пред пълните трибуни на "Арена Ботевград", за да изненадат Франция със 74:68 през септември 2018 година.



"Тогава в състава им бяха Батум, Де Коло, Поарие, Лесор, Мустафа Фол. Ние тогава бяхме почти с най-доброто. И Везенков, и Бост бяха в отбора. Французите си изпратиха в Правец каква храна специална искат и подобни детайли, подходиха си най-отговорно към мача, но просто нашите момчета показаха, че в един мач винаги могат да се мобилизират, мотивират и да изиграят силен мач. Освен това ние след три дни тогаваха имахме мач в Русия и загубихме с 3 точки, при положение, че съдийството доста сериозно ги подкрепяше. Това им беше последна надежда на руснаците, иначе можехме ние да отидем на Световно", пък казва той за срещата с "петлите".


"Иначе през годините имаме и други успехи. С националния отбор като играчи сме побеждавали Гърция, побеждавали сме Хърватия, побеждавали сме ОНД (б.а. - Общност на независимите държави) след разпада на СССР. Но сякаш не можем в едно голямо състезание да се покажем и да се докажем, да направим няколко поредни мача на ниво. Което е резултат от много неща според мен", продължи Колев.



Нямаше как да не го попитаме и за позицията, на която е играл цял живот - пойнт гард. Позиция, на която в последните години страната ни разчита на натурализирани американци - започвайки от Дий Бост, с когото е работил в националния отбор, преминавайки през Брендън Йънг и стигайки сега до Коди Милър-Макинтайър.


"Дий Бост беше човек, който внасяше енергия. Търсехме такъв играч - със скорост, бързина. Тогава в лицето на Везенков, Павел Маринов, Чавдар Костов, Станимир Маринов, Божидар Аврамов, Христо Захариев - имахме силни външни играчи, които можеха да вкарват, но държахме и на защитата и играехме на транзиция и бърза атака. На Бост явно му допадаше тази схема на игра и го показваше", бе коментарът му за вече бившия български национал.


"Милър-Макинтайър с изявите си в Евролигата показва, че е играч на много високо ниво. Явно е, че и на него му харесва отбора и обстановката. Показа, че може да бъде лидер, да води отбора и да се разчита на него във всяка една ситуация.


За разлика от Бост той е по-висок и по-атлетичен от гледна точка на отскока. Но пък Бост имаше други качества и уцелихме и с двамата, на много високо ниво са", коментира Колев позиция "едно" в нашия национален отбор в последните години и сега.


Всъщност и Бост има заслуга за това Милър-Макинтайър да избере България, защото макар двамата да имат пет години разлика във възрастта си, в САЩ са от един и същи щат (Северна Каролина), където са играли в един и същ град, а освен това по-късно са защитавали цветовете на едно и също училище - военната академия "Харгрейв" във Вирджиния.



"В Европа има няколко доминантни отбора в момента, а останалите са в една близка форма. Сега въпросът е кой от играчите може да бъде на разположение и кой да играе. Това са трудни неща за треньорите - да уцелят формата, защото няма време за подготовка, за тренировки, има по два-три дни преди мач.


Голям шанс за нас е, че ФИБА и Евролигата се споразумяха да пускат играчи. Защото по времето, когато Везенков беше в Барселона, само личните контакти на няколко пъти помогнаха за това. Но той пък идваше директно за мачовете. Общо взето - всеки един отбор трябва да има лидери. А лидерите сами стават такива, не може ти да ги посочиш. Макинтайър се доказа в такава роля, както бе Везенков, както бе и Дий Бост. Без да подценяваме класата на останалите ни играчи, но това са хората, които най-много поемаха отговорност и носеха актив", обобщава ситуацията Колев.



Победата срещу Германия е само един мач.


В остатъка от квалификациите за ЕвроБаскет 2025 има още четири двубоя. Но пък е голяма такава, защото вероятно и след години ще се споменава така, както сега се връщаме назад във времето към онзи мач с Югославия и триумфа над Франция.