Обяви - Работа :: Предлага
информационен-технически център 2012
Прави впечатление, че като цяло българите са на мнение, че ЕС се движи в правилна посока за излизане от кризата. Процентът на положителните оценки в България (60%) е с над двадесет процентни пункта над измереното в ЕС като цяло (38%). Негативните оценки сред българските граждани са 7% или четири пъти по-малко от средното за ЕС.
По отношение на конкретните политики на ЕС, и по-специално стратегията Европа 2020, мерките в помощ на повишаването на трудовата заетост са най-важният според българите приоритет на ЕС за излизане от кризата и подготовка за следващото десетилетие.
Стимулирането на по-природносъобразна икономика, подпомагането на конкурентноспособността на индустрията в ЕС и на интеграцията на бедните и социално изолираните като активни играчи в обществото са три европейски инциативи получили равна оценка и второ място в класацията на българското общество по индикатора важност. 86% от анкетираните в страната поставят оценка „Важен” на тези три мерки.
Оценки за стратегията „Европа 2020” като инструмент за излизане от световната икономическа и финансова криза
1.1 Обща оценка на посоката на развитие на Европейския съюз
Над половината от българите са на мнение, че ЕС се движи в правилна посока що се отнася до излизането от кризата. Процентът на положителните оценки (60%) е с над двадесет процентни пункта над измереното в ЕС като цяло (38%). В същото време, почти една трета от европейците като цяло споделят скептични оценки за посоката на развитие на Общността във връзка с икономическата криза. Негативните оценки сред българските граждани са 7% или четири пъти по-малко от средното за ЕС27.
Общественото мнение в България традиционно изразява по-положителни от средните за Общността оценки за институциите и действията на Европейския съюз.
QB10. Сега, когато знаете за приоритетите на ЕС, мислите ли че Европейския съюз се движи в правилна посока или в грешна посока, за да излезе от кризата и да се изправи пред новите световни предизвикателства? 46% 46% 38% 23% 23% 31% 19% 20% 20% 12% 11% 11% Есен 10 Пролет 11 Есен 11 В правилна посока В грешна посока Нито едното, нито другото Не знам 67% 62% 60% 4% 5% 7% 17% 21% 21% 12% 12% 12% Есен 10 Пролет 11 Есен 11
EU27
BG
Въпреки преобладаващо положителните оценки на българските граждани за действията на ЕС за излизане от кризата, делът на одобрението и сред българите в частност и сред европейците като цяло е в тенденция на намаляване спрямо есента на 2010 г. Процентът на положителните оценки сред жителите на 27-те страни членки на ЕС през есента на 2011 г. е с 8 процентни пункта по-нисък от измереното в края на 2010 г. Спадът в положителните оценки води до ръст на песимизма („ЕС се движи в грешна посока”) сред европейците като цяло.
Данните за България показват подобна тенденция – намаляване на дела на одобрителните оценки с около 7 процентни пункта спрямо есента на 2010 г. Разликата в нагласите на българите спрямо нагласите на жителите на ЕС като цяло е, че делът на скептичните оценки у нас продължава да е относително нисък – отчитаме ръст на неодобрението само от 3 процентни пункта (от 4% на 7%).
Отчитаме значително по-висок от средното за страната дял на одобрителните оценки за посоката на развитие на ЕС сред българите с висше образование (72%) и сред все още учащите (66%), сред жителите на големите градове (66%), както и сред българите самооценяващи социалния си статус като среден (67%) и над средния (90%).
Делът на негативните оценки за посоката на развитие на ЕС по отношение на кризата е по-висок сред българите с ниска степен на заинтересованост по политическите теми (12%), сред често изпитващите затруднения в покриването на сметките и разходите на домакинството (10%).
1.2 Важност на инициативите на ЕС за възстановяването от икономическата криза
Всички тествани в проучването инициативи на Европейския съюз за излизане от кризата получават оценка „Важен”6 от над половината от запитаните и в България и в Европейския съюз като цяло.
6 Оценки 7-10 по десетобална скала, където 1 означава „Изобщо не е важна”, а 10 означава „Много важна”. Данните в графиката са сумата от процентите на респондентите отговорили с оценки 7-10.
Модернизирането на пазарите на труда с оглед повишаването на трудовата заетост е инициативата на ЕС, която българите оценяват като най-важна за успешно преодоляване на финансовата и икономическата криза. 87% от българските граждани над 15 години са на мнение, че тази инициатива е от решаващо значение за излизането от кризата.
Съкращенията на работни места, стесненото предлагане на работни места, повишени изисквания на работодателите при наемане на персонал бяха последици от финансовата и икономическата криза, които не подминаха нито България, нито повечето от страните от Общността. Именно затова, мерките в помощ на повишаването на трудовата заетост са най-важният според българите приоритет на ЕС за излизане от кризата и подготовка за следващото десетилетие
Тази инициатива за разширяване на възможностите за професионална реализация получава по- високи от средното за страната оценки на важност от българите между 15-24 години (91%), работещите на мениджърски позиции (93%) и самооценяващите социалния си статус като висок (94%).
Стимулирането на по-природносъобразна икономика, подпомагането на конкурентноспособността на индустрията в ЕС и на интеграцията на бедните и социално изолираните като активни играчи в обществото са три европейски инциативи получили равна оценка и второ място в класацията на българското общество по индикатора важност. 86% от анкетираните в страната поставят оценка „Важен” на тези три мерки.
QB1. Моля, кажете ми, за всяка от следните инициативи, доколко важна или не смятате, че е тя, за да може ЕС да излезе от настоящата финансова и икономическа криза и да се подготви за следващото десетилетие. (% казали, че инициативата е важна (7-10) 87% 86% 86% 86% 76% 69% 60% 78% 75% 69% 79% 70% 60% 49% Да се модернизират пазарите на труда, с оглед на повишаване на трудовата заетост Да се подкрепя икономика, която използва по-малко природни ресурси и отделя по-малко парникови газове Да се помогне индустрията в ЕС да бъде по- конкурентноспособна, чрез стимулиране на предприемачеството и развитието на нови умения Да се помогне на бедните и социално изолираните и да им се даде възможност да играят активна роля в обществото Да се засили качеството и привлекателността на системата за висше образование в ЕС Да се увеличи подкрепата за научна и развойна дейност и изобретенията да се превърнат в реални продукти Да се развие електронната икономика като се подсили свръхбързият Интернет в ЕС BG EU27
Подкрепата за по-екологична индустрия и икономика е относително по-висока сред българите на високи позиции в професионалната йерархия и социалната стълбица – българите на ръководни постове, самонаетите, както и оценяващите материалния си статус като среден или над средния
Подпомагането на конкурентноспособността на индустрията на ЕС е относително по-важно за българите с висше образование (90%), учащите (91%) и жителите на големите градове (91%). Мерките за включване на бедните и социално изолираните получават по-високи дялове на оценки „Важен” от жителите на малките и средните градове (90%), от учащите (92%), както и от българите с висок социален статус (по самооценка).
Общественото мнение в България и в ЕС като цяло клони да подрежда приоритетите на Европейския съюз за излизане от кризата по сходен начин, като на ниво ЕС на преден план излиза подпомагането на бедните и социално изолираните и даването им на възможност да играят активна роля в обществото. Инициативите за подкрепа на научно-развойната и изследователската дейност и за стимулирането на електронната търговия чрез подсилване на свръхбързия интернет в България получават относително по-ниска степен на важност според населението на страната ни, а и сред населението на страните-членки като цяло.
1.3 Оценка на целите на стратегията „Европа 2020”
Всички основни цели на стратегията „Европа 2020”, наблюдавани в рамките на проучването са оценени като адекватни (нито твърде скромни, нито твърде амбициозни) от около и над половината граждани на България и на Европейския съюз като цяло.
Осигуряването на висока трудова заетост (три четвърти от мъжете и жените на възраст между 20 и 64 години да имат работа) е целта на стратегията „Европа 2020”, която се ползва с най-висока степен на обществено одобрение (целта не е нито твърде амбициозна, нито твърде скромна, а такава каквато трябва да бъде) сред българските граждани. Това е още едно потвърждение на важността, която населението у нас, а и в Европа като цяло отдава на борбата с безработицата и ниското предлагане на работни места
Моля кажете ми за всяка от следните цели, които трябва да бъдат постигнати от Европейския съюз до 2020 г., смятате ли, че те са твърде амбициозни, такива, каквито трябва да бъдат (подходящи) или са твърде скромни? (% казали, че целта е подходяща) 59% 52% 52% 49% 48% 48% 45% 44% 60% 60% 50SW% 49U% 48% Три четвърти от мъжете и жените на възраст между 20 и 64 години трябва да имат работа Да се увеличи енергийната ефективност в ЕС с 20% до 2020 г. Броят на младите хора, напускащи училище без никаква квалификация, трябва да намалее до 10% До 2020 г. емисиите на парникови газове в ЕС да се намалят с поне 20% в сравнение с 1990 г. Да се увеличи делът на възобновяема енергия в ЕС с 20% до 2020 г. Броят на европейците, живеещи под линията на бедността, трябва да бъде намален с една четвърт до 2020 г. Делът на средствата, инвестирани в научна и развойна дейност, трябва да достигне 3% от богатството, създавано в ЕС всяка година Поне 40% от по-младото поколение трябва да има научна степен или диплома за завършено образование BG EU27
Въпреки високото ниво на обществено одобрение на целта за осигуряване на заетост на три четвърти от хората в активна трудова възраст, регистрираме спад в дела на оценките на българите, че целта е такава, каквато трябва да бъде. За сметка на това, от есента на 2010 г. насам делът на мненията сред българите, че целта е твърде амбициозна се намира във възходяща тенденция. В края на 2010 г. осигуряването на работни места за три четвърти от хората между 20 и 64 години в ЕС е било оценено като твърде амбициозна инициатива от 17% от българите, а днес на това мнение са 23% - с шест проценнтни пункта повече. За сравнение, данните по показателя на ниво ЕС27 са без значителни промени спрямо предишни периоди на изследване. Възможното обяснение за по-високия дял на песимистично настроените българи е повишаващото се ниво на безпокойство по отношение на заетостта, повлияно от продължаващите вече няколко години сериозни проблеми с намирането и задържането на работни места в страната по дял на положителните оценки сред българите цел на стратегията е увеличаването на енергийната ефективност в ЕС с 20% до 2020 г – целта е оценена като адекватна от 52% от българите. Повишаването на енергийната ефективност изразяваща се главно в инвестиции и усилия за намаляване на потреблението на енергия става все по-актуална тема за българите в последните години – чрез санирането на жилища и офиси, оборудване с по-енергийно ефективни уреди за домакинствата.
Със същото ниво на одобрение (52% - целта е такава, каквато трябва да бъде) сред българите е целта на „Европа 2020” за намаляване на дела на младите хора, които отпадат от образователната система без никаква квалификация до 10%.
Българите изразяват значително по-различни нагласи от тези на европейците като цяло по няколко от целите на стратегията. Първата от тях е достигането на дял на възобновяемата енергия в ЕС от 20% до 2020 г. 57% от гражданите на ЕС оценяват тази цел като достатъчно, но реалистично амбициозна. Българите обаче са малко по-скептични в това отношение – по-малко от половината (48%) определят целта като адекватна, а над една четвърт (26%) от сънародниците ни я намират като твърде амбициозна.
Другата цел от стратегията, по която наблюдаваме значителна разлика в нагласите на българите спрямо средното за ЕС са инвестициите в научна и развойна дейност. Достигането на инвестициите в научна и развойна дейност до 3% от богатството на ЕС на годишна база е оценявано като адекватна цел от 55% от европейците като цяло и от 45% от българите. Основната причина за по-ниския дял оценки сред българите на стратегията като адекватна е фактът, че над една четвърт от запитаните у нас не могат да дадат оценка за стратегията.
1.4. Нагласи по отношение на приоритетите на ЕС
В настоящата глава са представени мненията на българските граждани и жителите на ЕС27 по отношение на необходимите приоритетни действия от страна на Европейския съюз по няколко от сферите с голямо обществено значение в страната и в Европейския съюз като цяло – трудовата заетост, бедността, индустрията и младите хора.
1.4.1. Европейски приоритети по отношение на трудовата заетост
Подпомагането на адаптацията на хората към новите условия на работа и възможните промени в кариерата получава най-висока подкрепа сред българите що се отнася до необходимите мерки от страна на ЕС по отношение на трудовата заетост. Приоритетът е подкрепен от 45% от българските граждани
Нагласите на европейците като цяло по този въпрос са по-различни от мненията на българите. 42% от жителите на ЕС като цяло поставят акцент на важността на развиването на т.нар. „обучение през целия живот” - насърчаването на възможностите за образование и обучение за всички в работна възраст. QB8a. Мислейки за трудова заетост и умения, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС? На първо място? 36% 36% 18% 18% 42% 42% 4% 4% Пролет 11 Есен 11 Не знам Да насърчи възможностите за образование и обучение за всички в работна възраст ("обучение през целия живот") Да защити правата на хората да живеят и работят в друга страна от ЕС Да помогне на хората да се адаптират към новите условия на работа и възможните промени в кариерата 45% 45% 28% 30% 26% 23% 1% 2% Пролет 11 Есен 11
BG
EU27
Нагласите по въпроса и в България и в ЕС като цял остават без значителни промени спрямо пролетта на 2011 г.
Подпомагането на адаптацията на хората към новите условия на работа е по-силно подкрепено от българите над 40-годишна възраст, неползващите интернет – т.е. именно хората застрашени в по-голяма степен от безработица и липса на възможности за реализация поради липса на умения и опит в работата в новите условия – които изискват езикова и компютърна грамотност и познания в ползването на интернет.
Приоритетът подкрепен от европейците като цяло – насърчаването на „обучението през целия живот” – намира по-голяма популярност сред по-младите българи – 25-39 годишните, учащите и завършилите висше образование, българите на ръководни постове в трудовата йерархия и самооценяващите социалния си статус като среден или висок.
1.4.2. Нагласи към действията на ЕС в борбата с бедността
Осигуряването на по-устойчива система за социална закрила и пенсионна система и по-добър достъп до системата на здравеопазването трябва да е основен приоритет на Европейския съюз що се отнася до борбата с бедността, заявяват 46% от българите7. Въпреки че е най-предпочитан приоритет, подкрепата за този вид мерки у нас е по-ниска в сравнение с пролетта на 2011 (53%). За сметка на това отчитаме ръст в дела на българите (от 28% на 31%), които биха заложили на иновативно образование, обучение и възможности за работа на най-застрашените – т.е. на мерките, целящи по-скоро „изваждане” на бедните от бедността чрез заетост и образование, а не просто на поддържането им чрез социално подпомагане.
7 Въпрос QB9a. Мислейки за бедността, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС?
8 Въпрос QB7a. Мислейки за индустрията, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС?
Общественото мнение в Европа изразява нагласи подобни на тези на българите – европейците изразяват най-висока степен на подкрепа за осигуряването на устойчива система за социална закрила (40%), следвана от осигуряването на обучение и работа за бедните (31%). Мненията в ЕС като цяло са без промени спрямо пролетта на 2011.
Мерките за осигуряването на устойчива система за социална закрила, пенсионна система и по-добър достъп до здравеопазването са подкрепени в по-голяма степен от българите над 55-годишна възраст (54%) и от пенсионерите (56%).
Най-младите (15-25 г.), учащите, самонаетите, българите на мениджърски позиции, както и редовните интернет потребители се обявяват за мерките, които биха помогнали на бедните да се преборят с бедността и зависимостта от системата социалното подпомагане и да заемат активна роля в обществото – чрез образование, обучение и осигуряване на възможности за работа.
1.4.3. Подпомагане на индустрията: приоритети на Европейския съюз
Реформите на регулацията с оглед улесняването на започването на бизнес трябва да са основната насока на действия от страна на Европейския съюз що се отнася до индустрията. Тази нагласа споделят 40% от българските граждани8.
Приоритетът целящ по-лесно създаване на бизнес е по-силно подкрепен от българите във възрастовите групи 15-24 г. и 40-54 г., самонаетите, безработните, учащите.
Европейското обществено мнение изразява предпочитания относно мерките за индустрията подобни на нагласите у нас – на първо място в класацията на приоритетите сред гражданите на всички страни-членки е опростяването на правилата за започването на малък и среден бизнес. По-голяма разлика в мненията на българите и европейците е по-високата подкрепа на европейците за разпространението на зелената икономика – 31% от европейските граждани са на мнение, че това е най-важният приоритет на ЕС за индустрията. Понятието „зелена икономика” засега има по-слаба популярност в българското общество, което обяснява по-ниската подкрепа на българите (21% спрямо 31% сред ЕС27) за приоритетни действия в тази насока.
1.4.4. Мерки на ЕС за подпомагане на младите хора
Повишаването на общото качество на всички образователни нива, както и осигуряването на трудова заетост на повече млади хора са два от приоритетите на ЕС по отношение на младите хора, които получават подкрепа от почти равни дялове от българите9. Подобряването на качеството на образованието е топ приоритет според 45% от българите, а наемането на повече млади хора на работа е споменато от 40% от сънародниците ни.
9 Въпрос QB4a. Мислейки за младите хора, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС?
10 Въпрос QD4a. Откъде научавате повечето новини за националните политически въпроси?
11 Въпрос QD5a. От къде научавате повечето новини за европейските политически въпроси?
Докато мненията у нас са раздвоени, общественото мнение в Европейския съюз има ясно изградена представа за това какво трябва да се направи в помощ на младите хора. 51% от жителите на ЕС като цяло са категорични, че наемането на повече млади хора трябва да е най-важната цел на Общността.
Повишаването на качеството на образованието е от по-голямо значение за все още учащите българи (57% при средно за страната 45%), българите с висше образование (55%), заетите на ръководни постове (63%) и ползващите интернет всекидневно (53%), докато осигуряването на работни места младите хора е от първостепенно значение по-скоро за живеещите в селата (52%), българите над 55-годишна възраст (44%), безработните (52%).
2.Информираност на населението на Европейския съюз относно европейските въпроси
2.1. Медийни канали за информиране по европейските въпроси
Телевизията е основен канал за информиране на населението на Европейския съюз и на България в частност – независимо дали става въпрос за информиране за национални10 или европейски11 политически въпроси. Над 80% от населението на страната получава необходимата информация за политическите въпроси главно от телевизионните канали.
Вторият най-често използван канал за получаване на информация за политически въпроси у нас е интернет – 5% от българите четат за политическите въпроси (национални или европейски) основно от световната мрежа. Процентът ползващи интернет като основен източник на новини за политически въпроси в Европейския съюз като цяло е 11%. Интернет като основен източник на европейски политически новини е по-силно предпочетен от най-младите българи (15-24 г. – 13%), учащите (13%) и висшистите (9%).
Когато става въпрос за интернет източници на информация относно ЕС, новинарските информационни уеб-сайтове са страниците, които интернет потребителите и у нас и в Европа като цяло оценяват като най-полезни. Втори по популярност са институционалните и официалните уебсайтове – оценени като полезни от 16% от българите и 28% от европейците. Различните социално-демографски групи не проявяват различни предпочитания към интернет източниците на информация относно ЕС.
QD12. На кои от изброените уебсайтове би Ви било полезно да намирате информация относно ЕС? 27% 16% 13% 5% 1% 1% 23% 36% 37% 28% 9% 5% 3% 1% 24% 20% Информационни уебсайтове (уебсайтове на вестници, новинарски списания и т.н.) Институционални и официални уебсайтове (правителствени уебсайтове, Онлайн социални мрежи Блогове Сайтове за видео хостинг Друго (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Нито едно (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Не знам (НЕ СЕ ЧЕТЕ) BG EU27
Макар и традиционен и утвърден вид медиа, пресата е основен предпочитан информационен източник за едва 1% от българските граждани. За сравнение, процентът в Европа е десетократно по-висок – около 11-12% от европейците разчитат именно на пресата за получаване на съответно европейските и националните политически новини
2.2. Оценка на представянето на Европейския съюз от страна на националните медии
Мнозинството от българските граждани е на мнението, че телевизията, радиото и пресата в страната говорят достатъчно за въпросите на ЕС12. Телевизията е оценявана най-положително – 63% от българите и 54% от европейските граждани като цяло са на мнение, че националните телевизионни канали отделят достатъчно внимание на европейската тематика. Относително високият процент положителни оценки що се отнася до телевизията до известна степен се дължи и на факта, че телевизията е най-широко използваната медия в България и в Европа.
12 Въпрос QD10.Като цяло, смятате ли, че българската/ите .... говори/ят твърде много, достатъчно или твърде малко за Европейския съюз?
13 Въпрос QD11. Смятате ли, че българската/ите ... представя/т Европейския съюз твърде позитивно, обективно или твърде негативно?
Що се отнася до другите медии, около половината от българските граждани смятат, че българските радиостанции и печатни медии говорят достатъчно за проблемите на ЕС. Малко над една десета от анкетираните у нас са на мнение, че тези две медии говорят за ЕС по-малко, отколкото трябва – 16% определят вниманието на радиата към ЕС като твърде малко, а 12% определят мястото на европейските въпроси в пресата като недостатъчно.
Над 60% от българите не могат да дадат оценка доколко достатъчно е отразяването на европейските въпроси в интернет (вероятно дължащо се на относително по-малкия дял на българите ползващи тази медия), а 31% са на мнение, че отделеното място на въпросите отнасящи се до Общността в онлайн медиите е достатъчно.
Оценките на населението на страната по отношение на обективността на представяне на новините и въпросите на ЕС са предимно положителни.13 61% от българите смятат, че българската телевизия отразява новините свързани с Европейския съюз обективно. Пренебрежителен дял от населението на страната (1%) са на мнение, че телевизията в България отразява европейските новини и събития твърде негативно.
Регистрираме преобладаващо положителни оценки за обективността и на българското радио и българската преса по отношение на представянето на ЕС – 48% от населението на страната са на мнение, че радиостанциите у нас отразяват събитията и новините относно ЕС достатъчно обективно. 52% от анкетираните у нас пък са на мнение, че пресата в страната е обективна що се отнася до въпросите на Европейския съюз.
Данните за оценките на представянето на Европейския съюз и сред българите в частност и сред европейските граждани като цяло са без значителна промяна спрямо есента на 2010.
2.3. Оценка на степента на информираност по европейските въпроси
28% от българските граждани се смятат за информирани по европейските въпроси. Нивото на самооценявана информираност сред българите е малко по-ниско, но близко до средното за Европа (33%). Данните са без особени промени спрямо есента на 2010 г.
QD2. И като цяло, доколко смятате, че Вие сте добре информиран/а или не относно европейските въпроси? 32% 33% 66% 66% 2% 1% Есен 10 Есен 11 Информиран/а Неинформиран/а Не знам 29% 28% 68% 70% 3% 2% Есен 10 Есен 11
EU27
BG
Относително по-информираните (по самооценка) по европейските въпроси социално- демографски групи са българите на възраст 25-54 години, висшистите (44% информирани), жителите на големите градове (35%), самонаетите, заетите на ръководни постове, както и квалифицираните служители. Сред по-добре информираните са и редовните потребители на интернет – 43% и българите със среден и над средния социален статус (по самооценка).
Друг индикатор за измерване на информираността с въпросите на ЕС освен самооценката е оценката за запознатостта на населението на страната като цяло14. 18% от българските граждани са на мнение, че населението на България е информирано по европейските въпроси. Подобно на самооценката, средните оценки на българите за информираността на населението са малко по-ниски от средното за Европа – 24%. Данните и по този индикатор остават стабилни спрямо края на 2010 г.
14 QD1.Като цяло, доколко смятате, че хората в България са добре информирани или не относно европейските въпроси
2.4. Роля на интернет по отношение на информирането с европейските въпроси
Както беше споменато по-горе, интернет е вторият по популярност източник на информация по национални и европейски политически въпроси. 5% от българите и 11% от европейците15 разчитат основно на виртуалната мрежа, за да се информират за най-актуалните новини и събития от националния и европейския контекст.
15 Според данните от въпрос QD5a.
16 „Въпрос QD9. Кои от следните източници използвате, когато търсите информация за Европейския съюз, неговите политики и институции?»
Процентът споменали «Интернет» е по-висок от процента в данните на въпрос qd5a, тъй като във въпрос qd9 респондентите могат да дават повече от един отговор.
23% от българите и 30% от европейците като цяло заявяват, че интернет е един от източниците които ползват за информиране с Европейския съюз, неговите политики и институции16. Процентът ползващи интернет за информиране с въпроси от европейско естество е стабилен спрямо есента на 2010 – и сред българите и сред европейците като цяло.
QD8. Кое от следните две твърдения относно Интернет е по-близо до Вашето мнение? (Сред ползващите интернет) 24% 12% 30% 6% 28% 38% 17% 22% 9% 14% Имате по-голямо доверие на институционалните и официалните уебсайтове, отколкото на другите уебсайтове Имате по-малко доверие на институционалните и официалните уебсайтове, отколкото на другите уебсайтове Не правите разлика между институционалните и официалните уебсайтове и другите уебсайтове (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Нямате доверие на това, което е в Интернет (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Не знам (НЕ СЕ ЧЕТЕ) BG EU27
Що се отнася до доверието на интернет потребителите в различните типове интернет страници, институционалните и официални уебсайтове са предпочитан и по-надежден източник на информация отколкото обикновените неофициални страници според 24% от българите. Доверието на европейците към институционалните и официалните сайтове е значително по-високо от средното за България. На противоположното мнение – с по-голямо доверие в неофициалните, отколкото в официалните страници – са 12% от българите и 17% от европейците.
В обобщение, населението на страната продължава да изразява одобрително отношение към планираните мерки на Европейския съюз за излизане от икономическата и финансова криза, както и към целите на стратегията „Европа 2020” и към Европейския съюз като цяло. С оглед на продължаващата криза и опасенията от задълбочаване на затрудненията през 2012, както и дългосрочната тенденция на застаряване на населението, фокусът на общественото внимание в България и в ЕС като цяло е насочен главно към борбата с безработицата, осигуряването на трудова реализация
младите, както и борбата с бедността и социалната изолация. Интернет навлиза все повече в живота на българите и европейците и става все по-активна страна в информирането на населението за ставащото в Общността. Въпреки това, традиционните медии, особено телевизията продължават да имат водеща роля що се отнася до получаването на навременна информация за актуалните събития в Европа и страната.
По отношение на конкретните политики на ЕС, и по-специално стратегията Европа 2020, мерките в помощ на повишаването на трудовата заетост са най-важният според българите приоритет на ЕС за излизане от кризата и подготовка за следващото десетилетие.
Стимулирането на по-природносъобразна икономика, подпомагането на конкурентноспособността на индустрията в ЕС и на интеграцията на бедните и социално изолираните като активни играчи в обществото са три европейски инциативи получили равна оценка и второ място в класацията на българското общество по индикатора важност. 86% от анкетираните в страната поставят оценка „Важен” на тези три мерки.
Оценки за стратегията „Европа 2020” като инструмент за излизане от световната икономическа и финансова криза
1.1 Обща оценка на посоката на развитие на Европейския съюз
Над половината от българите са на мнение, че ЕС се движи в правилна посока що се отнася до излизането от кризата. Процентът на положителните оценки (60%) е с над двадесет процентни пункта над измереното в ЕС като цяло (38%). В същото време, почти една трета от европейците като цяло споделят скептични оценки за посоката на развитие на Общността във връзка с икономическата криза. Негативните оценки сред българските граждани са 7% или четири пъти по-малко от средното за ЕС27.
Общественото мнение в България традиционно изразява по-положителни от средните за Общността оценки за институциите и действията на Европейския съюз.
QB10. Сега, когато знаете за приоритетите на ЕС, мислите ли че Европейския съюз се движи в правилна посока или в грешна посока, за да излезе от кризата и да се изправи пред новите световни предизвикателства? 46% 46% 38% 23% 23% 31% 19% 20% 20% 12% 11% 11% Есен 10 Пролет 11 Есен 11 В правилна посока В грешна посока Нито едното, нито другото Не знам 67% 62% 60% 4% 5% 7% 17% 21% 21% 12% 12% 12% Есен 10 Пролет 11 Есен 11
EU27
BG
Въпреки преобладаващо положителните оценки на българските граждани за действията на ЕС за излизане от кризата, делът на одобрението и сред българите в частност и сред европейците като цяло е в тенденция на намаляване спрямо есента на 2010 г. Процентът на положителните оценки сред жителите на 27-те страни членки на ЕС през есента на 2011 г. е с 8 процентни пункта по-нисък от измереното в края на 2010 г. Спадът в положителните оценки води до ръст на песимизма („ЕС се движи в грешна посока”) сред европейците като цяло.
Данните за България показват подобна тенденция – намаляване на дела на одобрителните оценки с около 7 процентни пункта спрямо есента на 2010 г. Разликата в нагласите на българите спрямо нагласите на жителите на ЕС като цяло е, че делът на скептичните оценки у нас продължава да е относително нисък – отчитаме ръст на неодобрението само от 3 процентни пункта (от 4% на 7%).
Отчитаме значително по-висок от средното за страната дял на одобрителните оценки за посоката на развитие на ЕС сред българите с висше образование (72%) и сред все още учащите (66%), сред жителите на големите градове (66%), както и сред българите самооценяващи социалния си статус като среден (67%) и над средния (90%).
Делът на негативните оценки за посоката на развитие на ЕС по отношение на кризата е по-висок сред българите с ниска степен на заинтересованост по политическите теми (12%), сред често изпитващите затруднения в покриването на сметките и разходите на домакинството (10%).
1.2 Важност на инициативите на ЕС за възстановяването от икономическата криза
Всички тествани в проучването инициативи на Европейския съюз за излизане от кризата получават оценка „Важен”6 от над половината от запитаните и в България и в Европейския съюз като цяло.
6 Оценки 7-10 по десетобална скала, където 1 означава „Изобщо не е важна”, а 10 означава „Много важна”. Данните в графиката са сумата от процентите на респондентите отговорили с оценки 7-10.
Модернизирането на пазарите на труда с оглед повишаването на трудовата заетост е инициативата на ЕС, която българите оценяват като най-важна за успешно преодоляване на финансовата и икономическата криза. 87% от българските граждани над 15 години са на мнение, че тази инициатива е от решаващо значение за излизането от кризата.
Съкращенията на работни места, стесненото предлагане на работни места, повишени изисквания на работодателите при наемане на персонал бяха последици от финансовата и икономическата криза, които не подминаха нито България, нито повечето от страните от Общността. Именно затова, мерките в помощ на повишаването на трудовата заетост са най-важният според българите приоритет на ЕС за излизане от кризата и подготовка за следващото десетилетие
Тази инициатива за разширяване на възможностите за професионална реализация получава по- високи от средното за страната оценки на важност от българите между 15-24 години (91%), работещите на мениджърски позиции (93%) и самооценяващите социалния си статус като висок (94%).
Стимулирането на по-природносъобразна икономика, подпомагането на конкурентноспособността на индустрията в ЕС и на интеграцията на бедните и социално изолираните като активни играчи в обществото са три европейски инциативи получили равна оценка и второ място в класацията на българското общество по индикатора важност. 86% от анкетираните в страната поставят оценка „Важен” на тези три мерки.
QB1. Моля, кажете ми, за всяка от следните инициативи, доколко важна или не смятате, че е тя, за да може ЕС да излезе от настоящата финансова и икономическа криза и да се подготви за следващото десетилетие. (% казали, че инициативата е важна (7-10) 87% 86% 86% 86% 76% 69% 60% 78% 75% 69% 79% 70% 60% 49% Да се модернизират пазарите на труда, с оглед на повишаване на трудовата заетост Да се подкрепя икономика, която използва по-малко природни ресурси и отделя по-малко парникови газове Да се помогне индустрията в ЕС да бъде по- конкурентноспособна, чрез стимулиране на предприемачеството и развитието на нови умения Да се помогне на бедните и социално изолираните и да им се даде възможност да играят активна роля в обществото Да се засили качеството и привлекателността на системата за висше образование в ЕС Да се увеличи подкрепата за научна и развойна дейност и изобретенията да се превърнат в реални продукти Да се развие електронната икономика като се подсили свръхбързият Интернет в ЕС BG EU27
Подкрепата за по-екологична индустрия и икономика е относително по-висока сред българите на високи позиции в професионалната йерархия и социалната стълбица – българите на ръководни постове, самонаетите, както и оценяващите материалния си статус като среден или над средния
Подпомагането на конкурентноспособността на индустрията на ЕС е относително по-важно за българите с висше образование (90%), учащите (91%) и жителите на големите градове (91%). Мерките за включване на бедните и социално изолираните получават по-високи дялове на оценки „Важен” от жителите на малките и средните градове (90%), от учащите (92%), както и от българите с висок социален статус (по самооценка).
Общественото мнение в България и в ЕС като цяло клони да подрежда приоритетите на Европейския съюз за излизане от кризата по сходен начин, като на ниво ЕС на преден план излиза подпомагането на бедните и социално изолираните и даването им на възможност да играят активна роля в обществото. Инициативите за подкрепа на научно-развойната и изследователската дейност и за стимулирането на електронната търговия чрез подсилване на свръхбързия интернет в България получават относително по-ниска степен на важност според населението на страната ни, а и сред населението на страните-членки като цяло.
1.3 Оценка на целите на стратегията „Европа 2020”
Всички основни цели на стратегията „Европа 2020”, наблюдавани в рамките на проучването са оценени като адекватни (нито твърде скромни, нито твърде амбициозни) от около и над половината граждани на България и на Европейския съюз като цяло.
Осигуряването на висока трудова заетост (три четвърти от мъжете и жените на възраст между 20 и 64 години да имат работа) е целта на стратегията „Европа 2020”, която се ползва с най-висока степен на обществено одобрение (целта не е нито твърде амбициозна, нито твърде скромна, а такава каквато трябва да бъде) сред българските граждани. Това е още едно потвърждение на важността, която населението у нас, а и в Европа като цяло отдава на борбата с безработицата и ниското предлагане на работни места
Моля кажете ми за всяка от следните цели, които трябва да бъдат постигнати от Европейския съюз до 2020 г., смятате ли, че те са твърде амбициозни, такива, каквито трябва да бъдат (подходящи) или са твърде скромни? (% казали, че целта е подходяща) 59% 52% 52% 49% 48% 48% 45% 44% 60% 60% 50SW% 49U% 48% Три четвърти от мъжете и жените на възраст между 20 и 64 години трябва да имат работа Да се увеличи енергийната ефективност в ЕС с 20% до 2020 г. Броят на младите хора, напускащи училище без никаква квалификация, трябва да намалее до 10% До 2020 г. емисиите на парникови газове в ЕС да се намалят с поне 20% в сравнение с 1990 г. Да се увеличи делът на възобновяема енергия в ЕС с 20% до 2020 г. Броят на европейците, живеещи под линията на бедността, трябва да бъде намален с една четвърт до 2020 г. Делът на средствата, инвестирани в научна и развойна дейност, трябва да достигне 3% от богатството, създавано в ЕС всяка година Поне 40% от по-младото поколение трябва да има научна степен или диплома за завършено образование BG EU27
Въпреки високото ниво на обществено одобрение на целта за осигуряване на заетост на три четвърти от хората в активна трудова възраст, регистрираме спад в дела на оценките на българите, че целта е такава, каквато трябва да бъде. За сметка на това, от есента на 2010 г. насам делът на мненията сред българите, че целта е твърде амбициозна се намира във възходяща тенденция. В края на 2010 г. осигуряването на работни места за три четвърти от хората между 20 и 64 години в ЕС е било оценено като твърде амбициозна инициатива от 17% от българите, а днес на това мнение са 23% - с шест проценнтни пункта повече. За сравнение, данните по показателя на ниво ЕС27 са без значителни промени спрямо предишни периоди на изследване. Възможното обяснение за по-високия дял на песимистично настроените българи е повишаващото се ниво на безпокойство по отношение на заетостта, повлияно от продължаващите вече няколко години сериозни проблеми с намирането и задържането на работни места в страната по дял на положителните оценки сред българите цел на стратегията е увеличаването на енергийната ефективност в ЕС с 20% до 2020 г – целта е оценена като адекватна от 52% от българите. Повишаването на енергийната ефективност изразяваща се главно в инвестиции и усилия за намаляване на потреблението на енергия става все по-актуална тема за българите в последните години – чрез санирането на жилища и офиси, оборудване с по-енергийно ефективни уреди за домакинствата.
Със същото ниво на одобрение (52% - целта е такава, каквато трябва да бъде) сред българите е целта на „Европа 2020” за намаляване на дела на младите хора, които отпадат от образователната система без никаква квалификация до 10%.
Българите изразяват значително по-различни нагласи от тези на европейците като цяло по няколко от целите на стратегията. Първата от тях е достигането на дял на възобновяемата енергия в ЕС от 20% до 2020 г. 57% от гражданите на ЕС оценяват тази цел като достатъчно, но реалистично амбициозна. Българите обаче са малко по-скептични в това отношение – по-малко от половината (48%) определят целта като адекватна, а над една четвърт (26%) от сънародниците ни я намират като твърде амбициозна.
Другата цел от стратегията, по която наблюдаваме значителна разлика в нагласите на българите спрямо средното за ЕС са инвестициите в научна и развойна дейност. Достигането на инвестициите в научна и развойна дейност до 3% от богатството на ЕС на годишна база е оценявано като адекватна цел от 55% от европейците като цяло и от 45% от българите. Основната причина за по-ниския дял оценки сред българите на стратегията като адекватна е фактът, че над една четвърт от запитаните у нас не могат да дадат оценка за стратегията.
1.4. Нагласи по отношение на приоритетите на ЕС
В настоящата глава са представени мненията на българските граждани и жителите на ЕС27 по отношение на необходимите приоритетни действия от страна на Европейския съюз по няколко от сферите с голямо обществено значение в страната и в Европейския съюз като цяло – трудовата заетост, бедността, индустрията и младите хора.
1.4.1. Европейски приоритети по отношение на трудовата заетост
Подпомагането на адаптацията на хората към новите условия на работа и възможните промени в кариерата получава най-висока подкрепа сред българите що се отнася до необходимите мерки от страна на ЕС по отношение на трудовата заетост. Приоритетът е подкрепен от 45% от българските граждани
Нагласите на европейците като цяло по този въпрос са по-различни от мненията на българите. 42% от жителите на ЕС като цяло поставят акцент на важността на развиването на т.нар. „обучение през целия живот” - насърчаването на възможностите за образование и обучение за всички в работна възраст. QB8a. Мислейки за трудова заетост и умения, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС? На първо място? 36% 36% 18% 18% 42% 42% 4% 4% Пролет 11 Есен 11 Не знам Да насърчи възможностите за образование и обучение за всички в работна възраст ("обучение през целия живот") Да защити правата на хората да живеят и работят в друга страна от ЕС Да помогне на хората да се адаптират към новите условия на работа и възможните промени в кариерата 45% 45% 28% 30% 26% 23% 1% 2% Пролет 11 Есен 11
BG
EU27
Нагласите по въпроса и в България и в ЕС като цял остават без значителни промени спрямо пролетта на 2011 г.
Подпомагането на адаптацията на хората към новите условия на работа е по-силно подкрепено от българите над 40-годишна възраст, неползващите интернет – т.е. именно хората застрашени в по-голяма степен от безработица и липса на възможности за реализация поради липса на умения и опит в работата в новите условия – които изискват езикова и компютърна грамотност и познания в ползването на интернет.
Приоритетът подкрепен от европейците като цяло – насърчаването на „обучението през целия живот” – намира по-голяма популярност сред по-младите българи – 25-39 годишните, учащите и завършилите висше образование, българите на ръководни постове в трудовата йерархия и самооценяващите социалния си статус като среден или висок.
1.4.2. Нагласи към действията на ЕС в борбата с бедността
Осигуряването на по-устойчива система за социална закрила и пенсионна система и по-добър достъп до системата на здравеопазването трябва да е основен приоритет на Европейския съюз що се отнася до борбата с бедността, заявяват 46% от българите7. Въпреки че е най-предпочитан приоритет, подкрепата за този вид мерки у нас е по-ниска в сравнение с пролетта на 2011 (53%). За сметка на това отчитаме ръст в дела на българите (от 28% на 31%), които биха заложили на иновативно образование, обучение и възможности за работа на най-застрашените – т.е. на мерките, целящи по-скоро „изваждане” на бедните от бедността чрез заетост и образование, а не просто на поддържането им чрез социално подпомагане.
7 Въпрос QB9a. Мислейки за бедността, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС?
8 Въпрос QB7a. Мислейки за индустрията, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС?
Общественото мнение в Европа изразява нагласи подобни на тези на българите – европейците изразяват най-висока степен на подкрепа за осигуряването на устойчива система за социална закрила (40%), следвана от осигуряването на обучение и работа за бедните (31%). Мненията в ЕС като цяло са без промени спрямо пролетта на 2011.
Мерките за осигуряването на устойчива система за социална закрила, пенсионна система и по-добър достъп до здравеопазването са подкрепени в по-голяма степен от българите над 55-годишна възраст (54%) и от пенсионерите (56%).
Най-младите (15-25 г.), учащите, самонаетите, българите на мениджърски позиции, както и редовните интернет потребители се обявяват за мерките, които биха помогнали на бедните да се преборят с бедността и зависимостта от системата социалното подпомагане и да заемат активна роля в обществото – чрез образование, обучение и осигуряване на възможности за работа.
1.4.3. Подпомагане на индустрията: приоритети на Европейския съюз
Реформите на регулацията с оглед улесняването на започването на бизнес трябва да са основната насока на действия от страна на Европейския съюз що се отнася до индустрията. Тази нагласа споделят 40% от българските граждани8.
Приоритетът целящ по-лесно създаване на бизнес е по-силно подкрепен от българите във възрастовите групи 15-24 г. и 40-54 г., самонаетите, безработните, учащите.
Европейското обществено мнение изразява предпочитания относно мерките за индустрията подобни на нагласите у нас – на първо място в класацията на приоритетите сред гражданите на всички страни-членки е опростяването на правилата за започването на малък и среден бизнес. По-голяма разлика в мненията на българите и европейците е по-високата подкрепа на европейците за разпространението на зелената икономика – 31% от европейските граждани са на мнение, че това е най-важният приоритет на ЕС за индустрията. Понятието „зелена икономика” засега има по-слаба популярност в българското общество, което обяснява по-ниската подкрепа на българите (21% спрямо 31% сред ЕС27) за приоритетни действия в тази насока.
1.4.4. Мерки на ЕС за подпомагане на младите хора
Повишаването на общото качество на всички образователни нива, както и осигуряването на трудова заетост на повече млади хора са два от приоритетите на ЕС по отношение на младите хора, които получават подкрепа от почти равни дялове от българите9. Подобряването на качеството на образованието е топ приоритет според 45% от българите, а наемането на повече млади хора на работа е споменато от 40% от сънародниците ни.
9 Въпрос QB4a. Мислейки за младите хора, кое смятате, че трябва да бъде приоритет на ЕС?
10 Въпрос QD4a. Откъде научавате повечето новини за националните политически въпроси?
11 Въпрос QD5a. От къде научавате повечето новини за европейските политически въпроси?
Докато мненията у нас са раздвоени, общественото мнение в Европейския съюз има ясно изградена представа за това какво трябва да се направи в помощ на младите хора. 51% от жителите на ЕС като цяло са категорични, че наемането на повече млади хора трябва да е най-важната цел на Общността.
Повишаването на качеството на образованието е от по-голямо значение за все още учащите българи (57% при средно за страната 45%), българите с висше образование (55%), заетите на ръководни постове (63%) и ползващите интернет всекидневно (53%), докато осигуряването на работни места младите хора е от първостепенно значение по-скоро за живеещите в селата (52%), българите над 55-годишна възраст (44%), безработните (52%).
2.Информираност на населението на Европейския съюз относно европейските въпроси
2.1. Медийни канали за информиране по европейските въпроси
Телевизията е основен канал за информиране на населението на Европейския съюз и на България в частност – независимо дали става въпрос за информиране за национални10 или европейски11 политически въпроси. Над 80% от населението на страната получава необходимата информация за политическите въпроси главно от телевизионните канали.
Вторият най-често използван канал за получаване на информация за политически въпроси у нас е интернет – 5% от българите четат за политическите въпроси (национални или европейски) основно от световната мрежа. Процентът ползващи интернет като основен източник на новини за политически въпроси в Европейския съюз като цяло е 11%. Интернет като основен източник на европейски политически новини е по-силно предпочетен от най-младите българи (15-24 г. – 13%), учащите (13%) и висшистите (9%).
Когато става въпрос за интернет източници на информация относно ЕС, новинарските информационни уеб-сайтове са страниците, които интернет потребителите и у нас и в Европа като цяло оценяват като най-полезни. Втори по популярност са институционалните и официалните уебсайтове – оценени като полезни от 16% от българите и 28% от европейците. Различните социално-демографски групи не проявяват различни предпочитания към интернет източниците на информация относно ЕС.
QD12. На кои от изброените уебсайтове би Ви било полезно да намирате информация относно ЕС? 27% 16% 13% 5% 1% 1% 23% 36% 37% 28% 9% 5% 3% 1% 24% 20% Информационни уебсайтове (уебсайтове на вестници, новинарски списания и т.н.) Институционални и официални уебсайтове (правителствени уебсайтове, Онлайн социални мрежи Блогове Сайтове за видео хостинг Друго (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Нито едно (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Не знам (НЕ СЕ ЧЕТЕ) BG EU27
Макар и традиционен и утвърден вид медиа, пресата е основен предпочитан информационен източник за едва 1% от българските граждани. За сравнение, процентът в Европа е десетократно по-висок – около 11-12% от европейците разчитат именно на пресата за получаване на съответно европейските и националните политически новини
2.2. Оценка на представянето на Европейския съюз от страна на националните медии
Мнозинството от българските граждани е на мнението, че телевизията, радиото и пресата в страната говорят достатъчно за въпросите на ЕС12. Телевизията е оценявана най-положително – 63% от българите и 54% от европейските граждани като цяло са на мнение, че националните телевизионни канали отделят достатъчно внимание на европейската тематика. Относително високият процент положителни оценки що се отнася до телевизията до известна степен се дължи и на факта, че телевизията е най-широко използваната медия в България и в Европа.
12 Въпрос QD10.Като цяло, смятате ли, че българската/ите .... говори/ят твърде много, достатъчно или твърде малко за Европейския съюз?
13 Въпрос QD11. Смятате ли, че българската/ите ... представя/т Европейския съюз твърде позитивно, обективно или твърде негативно?
Що се отнася до другите медии, около половината от българските граждани смятат, че българските радиостанции и печатни медии говорят достатъчно за проблемите на ЕС. Малко над една десета от анкетираните у нас са на мнение, че тези две медии говорят за ЕС по-малко, отколкото трябва – 16% определят вниманието на радиата към ЕС като твърде малко, а 12% определят мястото на европейските въпроси в пресата като недостатъчно.
Над 60% от българите не могат да дадат оценка доколко достатъчно е отразяването на европейските въпроси в интернет (вероятно дължащо се на относително по-малкия дял на българите ползващи тази медия), а 31% са на мнение, че отделеното място на въпросите отнасящи се до Общността в онлайн медиите е достатъчно.
Оценките на населението на страната по отношение на обективността на представяне на новините и въпросите на ЕС са предимно положителни.13 61% от българите смятат, че българската телевизия отразява новините свързани с Европейския съюз обективно. Пренебрежителен дял от населението на страната (1%) са на мнение, че телевизията в България отразява европейските новини и събития твърде негативно.
Регистрираме преобладаващо положителни оценки за обективността и на българското радио и българската преса по отношение на представянето на ЕС – 48% от населението на страната са на мнение, че радиостанциите у нас отразяват събитията и новините относно ЕС достатъчно обективно. 52% от анкетираните у нас пък са на мнение, че пресата в страната е обективна що се отнася до въпросите на Европейския съюз.
Данните за оценките на представянето на Европейския съюз и сред българите в частност и сред европейските граждани като цяло са без значителна промяна спрямо есента на 2010.
2.3. Оценка на степента на информираност по европейските въпроси
28% от българските граждани се смятат за информирани по европейските въпроси. Нивото на самооценявана информираност сред българите е малко по-ниско, но близко до средното за Европа (33%). Данните са без особени промени спрямо есента на 2010 г.
QD2. И като цяло, доколко смятате, че Вие сте добре информиран/а или не относно европейските въпроси? 32% 33% 66% 66% 2% 1% Есен 10 Есен 11 Информиран/а Неинформиран/а Не знам 29% 28% 68% 70% 3% 2% Есен 10 Есен 11
EU27
BG
Относително по-информираните (по самооценка) по европейските въпроси социално- демографски групи са българите на възраст 25-54 години, висшистите (44% информирани), жителите на големите градове (35%), самонаетите, заетите на ръководни постове, както и квалифицираните служители. Сред по-добре информираните са и редовните потребители на интернет – 43% и българите със среден и над средния социален статус (по самооценка).
Друг индикатор за измерване на информираността с въпросите на ЕС освен самооценката е оценката за запознатостта на населението на страната като цяло14. 18% от българските граждани са на мнение, че населението на България е информирано по европейските въпроси. Подобно на самооценката, средните оценки на българите за информираността на населението са малко по-ниски от средното за Европа – 24%. Данните и по този индикатор остават стабилни спрямо края на 2010 г.
14 QD1.Като цяло, доколко смятате, че хората в България са добре информирани или не относно европейските въпроси
2.4. Роля на интернет по отношение на информирането с европейските въпроси
Както беше споменато по-горе, интернет е вторият по популярност източник на информация по национални и европейски политически въпроси. 5% от българите и 11% от европейците15 разчитат основно на виртуалната мрежа, за да се информират за най-актуалните новини и събития от националния и европейския контекст.
15 Според данните от въпрос QD5a.
16 „Въпрос QD9. Кои от следните източници използвате, когато търсите информация за Европейския съюз, неговите политики и институции?»
Процентът споменали «Интернет» е по-висок от процента в данните на въпрос qd5a, тъй като във въпрос qd9 респондентите могат да дават повече от един отговор.
23% от българите и 30% от европейците като цяло заявяват, че интернет е един от източниците които ползват за информиране с Европейския съюз, неговите политики и институции16. Процентът ползващи интернет за информиране с въпроси от европейско естество е стабилен спрямо есента на 2010 – и сред българите и сред европейците като цяло.
QD8. Кое от следните две твърдения относно Интернет е по-близо до Вашето мнение? (Сред ползващите интернет) 24% 12% 30% 6% 28% 38% 17% 22% 9% 14% Имате по-голямо доверие на институционалните и официалните уебсайтове, отколкото на другите уебсайтове Имате по-малко доверие на институционалните и официалните уебсайтове, отколкото на другите уебсайтове Не правите разлика между институционалните и официалните уебсайтове и другите уебсайтове (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Нямате доверие на това, което е в Интернет (НЕ СЕ ЧЕТЕ) Не знам (НЕ СЕ ЧЕТЕ) BG EU27
Що се отнася до доверието на интернет потребителите в различните типове интернет страници, институционалните и официални уебсайтове са предпочитан и по-надежден източник на информация отколкото обикновените неофициални страници според 24% от българите. Доверието на европейците към институционалните и официалните сайтове е значително по-високо от средното за България. На противоположното мнение – с по-голямо доверие в неофициалните, отколкото в официалните страници – са 12% от българите и 17% от европейците.
В обобщение, населението на страната продължава да изразява одобрително отношение към планираните мерки на Европейския съюз за излизане от икономическата и финансова криза, както и към целите на стратегията „Европа 2020” и към Европейския съюз като цяло. С оглед на продължаващата криза и опасенията от задълбочаване на затрудненията през 2012, както и дългосрочната тенденция на застаряване на населението, фокусът на общественото внимание в България и в ЕС като цяло е насочен главно към борбата с безработицата, осигуряването на трудова реализация
младите, както и борбата с бедността и социалната изолация. Интернет навлиза все повече в живота на българите и европейците и става все по-активна страна в информирането на населението за ставащото в Общността. Въпреки това, традиционните медии, особено телевизията продължават да имат водеща роля що се отнася до получаването на навременна информация за актуалните събития в Европа и страната.
ДЕТАЙЛИ
Категория: Консултантски Услуги (предлага)
Фирма/организация: информационно-технически център 2012
Фирма/организация: информационно-технически център 2012
КОНТАКТИ
Телефон: 0877196797 0723-67447
Имейл: inj_tsetska_angelova@abv.bg
Имейл: inj_tsetska_angelova@abv.bg
Коментари (0)
Коментарите за тази обява за изключени.
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник