Днес отбелязваме един от най-хубавите семейни празници - Бъдни вечер. Той е наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Подготовката за празинка в Ботевградско започва още в ранни зори. Работливите стопанки запретват ръкави, за да приготвят традиционните гозби за трапезата – пълнени пиперки с ориз или боб, постни сърми, ошав, тиквеник, щрудел, лучник и др. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината - казват бабите. 

На трапезата за Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Според поверието тя трябва да е домашно приготвена, тъй като представлява символично жертвоприношение. В обердния хляб се замесва пара, за да покаже кой от семейството ще е късметлията през годината.

На масата се слагат още халва, боза и плодове. Орехите задължително присъстват в менюто. По тях се гадае за здраве и късмет. Хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности през новата година.

Вечерята започва рано. По традиция най-възрастният член на семейството трябва да прикади храната, а след това и стаите в къщата, за да не влизат зли духове в тях. Следва молитвата към Бог за здраве и благоденствие. Масата не се раздига до сутринта, защото се вярва, че починалите близки на семейството ще слязат от небето в полунощ, за да се нахранят.
 
След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите, според поверието.