Бъдни вечер е един от най-обичаните християнски празници и в Ботевградския край, защото събира около трапезата цялото семейство. Може би това е основната причина за „оцеляване” на традицията през годините. И днес стопанката на семейното огнище става рано и със старание и много любов приготвя тържествена вечеря от седем, девет или дванайсет постни ястия. Най-често на местната трапеза присъстват: обреден хляб с пара, сушени червени чушки, напълнени с боб или ориз, лозови или зелеви сърми, джуркан боб, поръсен с червен пипер, тиквеник, ябълков щрудел, халва, боза, ошав от сушени плодове, вино, ракия, пуканки, плодове, мед и други. А за да се запазите от върколаци, таласъми, зли сили и болести, които се появяват по време на Мръсните дни, според народните вярвания, трябва да приготвите още ястие за трапезата на Бъдни вечер, което е характерно за нашия край. Ето и рецептата: 2 кафени чаши смлени орехи, 5-6 скилидки чесън, две кафени лъжици захар и сол на вкус. Всичко се смества и се прибавя малко вода до получаването на гъста каша. Един залък от нея е достатъчен, за да сте здрави през цялата години и да не носите чесън в джобовете си по време на Мръсните дни. А на когото му се услади, може да си хапне повече.
Орехите задължително присъстват на масата. По тях се гадае за здраве и късмет. Хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен.
Вечерята започва рано, но преди да се притъпи към нея, стопанката или друг член на семейството трябва да отправи или прочете молитвата към Бог за здраве и благоденствие. Останалите са обърнати на изток и държат по една свещичка в ръка. По традиция най-възрастният член на семейството трябва да прикади храната, а след това и стаите в къщата, за да не влизат зли духове в тях. След това разсчупва обредния хляб и дава на всеки да си отчупи по парче от него. 
Масата не се раздига до сутринта, защото се вярва, че починалите близки на семейството ще слязат от небето в полунощ, за да се нахранят.
След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванайсет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава, според поверието.