Светла Димитрова е родена на 27 януари 1970 г. в Ботевград. Двукратна европейска шампионка на 100 м с пр., втора от световното първенство в Атина през 1997 г. В момента Светла работи в Община враца и има собствен атлетически клуб. Помолихме я да коментира изминалата 2008 г. и мястото на българския спорт в нея.

- Светла, как видя българския спорт през 2008 г.?


- Аз очаквах даже по-малко медали от Пекин. Така че сме се представили перфектно на базата на спортните обекти и парите, с които разполагаме. Отношението на държавата е такова, че всяка година ще ставаме по-зле. За Лондон вече сме закъснели, трябва да мислим за следващата Олимпиада. В Лондон ще имаме по-малко медали, защото такива като Руми Нейкова, да е жива и здрава, като Йордан Йовчев, дори и да са там, няма да са това, което бяха. Моите уважения, но вече са на години. Значи в Пекин сме се представили супер. Аз лично не очаквах борците да вземат толкова отличия. Говорих и с Валентин Йорданов, и със Серафим Бързаков, с които се засякох на лагер в Правец преди Олимпиадата. Тогава ми казаха: „Малий, гола вода сме." И аз си мислех, че ще вземат 1-2 медала от двата стила. А те взеха 4.

- Какво ще кажеш за среброто на Станка Златева?

- Много ме е яд. Аз от борба не разбирам, но според мен китайката си беше по-добра. Не мога да кажа, че проблемът е психически, че е направила грешка. Просто оная си беше по-добра. Тя го прие тежко, защото вие, медиите...

- То не само ние.

- Да, цялата общественост чакаше медал и то златен. И това малко или много й повлия. А тя няма опит, за пръв път отива на Олимпиада. Другата си е у дома, публиката като ревне, нормално е да я бие. На другата Олимпиада няма кой да бие Станка, няма да има китайки или ако има, няма да са толкова силни.

- Как оценяваш годината за атлетиката? Едно медалче на Мирела Демирева, два полуфинала на Олимпиадата и финал на Момчил Караилиев, който обаче скача изключително слабо на него.

- Аз се радвам, че Ивет (Лалова б.а.) стигна до тук, бяга това, което си показваше през годината. В спринта е много трудно. От 80 спринтьора да влезеш на полуфинал не е малко. За Момчил, аз честно очаквах да си скочи резултата си и на финала. За мен така трябваше да стане. Не знам какво е станало. Не може да се казва, че се е ошашавил. Нали имаше квалификации, излязъл е на този стадион, видял е как е, скочил си е резултата. Не може след два дни да скача 80 см по-малко.

- Защо само ние се шашкаме? Нелсън Евора не се стряска, а Момчил се стряска.

 

- Той трябва да се е отпуснал психически, защото вече е финалист и то с добър резултат. Да скочи 17,12 пък и ако ще да стане и последен. Аз съм на този принцип - да си покажеш резултата, а в класирането - колкото - толкова. Никой не очаква чудо и всички атлети, които заминаха просто трябваше да покажат това, което са постигали през годината.

- Не мислиш ли, че проблемът за нашите атлети идва от това, че подготовката им е насочена за покриване на нормативи и когато дойде голямото първенство, формата им вече е паднала?

- Съгласна съм. Всеки гледа да вземе квота, а после каквото стане. И какво като отидеш?

- Виждаш Пекин.

- Ми искай на Добри (Карамаринов, президент на БФЛА б.а.) 1000 евро да те прати да видиш Пекин и се върни. Аз реших на награждаването на спортистите на Враца олимпийските участници да са отделно от десетката. Защото кой трябва да е №1 на Враца. И тримата олимпийци не направиха нищо. Гита Додова (троен скок) е станала 26-а от 45 скачачки, а Десислав Гунев (100 и 200 м) от 80 спринтьори е 58-и. Кой от тях ще сложиш пръв? За това предложих на журналистите да ги извадим от десетката. Така не ги обиждаме, даваме им по-хубави плакети, даваме им една такава сума от 60 лв., която не е кой знае какво, но разбрах, че това са първите пари, които Десо е взимал от община. Плюс това общинският съвет им гласува по 2500 лв. за това, че са се класирали на Олимпиадата - на Кольо Нешев, Десислав Гунев и Гита Додова. Треньорът на Гита Альоша Велков ми разправя, че ходила да гледа волейболистите. Толкова ли не можа да й каже да спи и да почива.

- Голяма част от българските спортисти май бяха в Пекин, за да събират автографи, а не да се състезават.

- Ние като не сме звезди, ще се снимаме със звездите. Мен ме е яд за волейбола. Какви бяха тези циркове? Според мен момчетата можеха да играят много по-добре. Поне до трето място можеха да стигнат.

- Защо според теб стана така? Кой е виновен за цирковете с допинга на Пламен Константинов?

- От къде да знам. Виновна е цялата система. Връщат го в България, после пътува за Пекин. Ако с мен се случи нещо такова, изобщо няма да се върна. То вече се говори из олимпийското село, с какви очи ще изляза на пистата и всеки да ме сочи с пръст? Яд ме е много и за Данчо Йовчев. Може би му изигра лоша шега и това, че трябваше да играе пръв. На миналата Олимпиадата го прецакаха заради онзи грък. Вярно, че цял свят го видя, но в статистиките пише, че е втори.

- Така е в спортовете с оценки.

- Те за това и китайците избиха рибата. То не бяха скокове във вода, какво ли още не. Къде бяха в атлетиката? Оня (световният рекордьор на 110 м с пр. Ксианг Лю) ми куца на старта и се отказа. А така исках да се бягат с Дайрон Роблес (олимпийският шампион от Пекин). Така ги чаках да се сборят, а то нищо не излезе.

- Кажи в личен план какво се случва с теб. Впусна се и в треньорството, как се развиват децата от твоя клуб?

- Те са още много малки. Знаеш ли като пораснат какво ще стане? На 11-12 години като замомеят, кой знае къде ще хванат. Уж им говоря, ама...

- И все пак, има ли таланти?

- Имам едно момиче Петя, която в Пловдив ги уби. Тя финишираше, а останалите бяха още на 5-то препятствие.

- Къде изчезна българската школа в препятствията, създадена от Йорданка Донкова, Гинка Загорчева, ти, Яна Касова?

- Аз ще ги възродя, не бой се. Но ще ми трябва време. В момента Петя е на 15 години. Сега има едно ново състезание Детски олимпийски игри до 17 години. През 2010 г. тъкмо ще го хване. После ще хване световно за юноши и девойки до 18 години. Не казвам, че ще иде, но там се целим. Но ще е много трудно вече. И с този допинг, да не се занимаваш с такива неща.

- Дай да засегнем и темата за допинга. Юсеин Болт трудно може да бяга така само от пиле и картофи.

- Това го чух и аз. Знаеш как е. Силните ги оправят, а слабите ги прецакват. Никой не може да си представи, че България ще взима толкова медали, а нямаме и 7 милиона население. Още от преди е така. Не могат да го преживеят, за това ни и дърварят. На щангите са ни вдигнали мерника оте от Сеулската Олимпиада през 88-ма.

- Треньорът им Пламен Аспарухов тръгна да взима 4 олимпийски титли и го спяха.

- Така е, като няма политика в спорта. Няма кой да се застъпи за нас, а ако не е спортът, кой ще ни знае. Не може ли да се направи една лаборатория? Всички взимат. И този, които бяга 9,80, и този който бяга 10,10. Но тоя дето бяга 10,10 може и да го хванат, но тоя с 9,80 няма да го хванат. На времето имаше централизирано възстановяване. Отиваш при доктора, дава ти кашона с витамините и пиеш. Слушам го сега Митака (Димитър Василев, треньор на наказаната Даниела Йорданова б.а.). Купувал от Турция, от Гърция. Ма то едно пише на етикета, а вътре има друго. Трябва да се направи една лаборатория. Да се вкарат 30 препарата, говоря позволени, но да ги изследват и да кажат „Тези 20 стават, тези 10 не ги пийте." А то всеки си купува от където му скимне. За едно се казва, че се чисти за 20 дена, друг казва, че е 15. Правиш средноаритметично и гориш. Всеки си говори глупости и не може да разбереш къде е истината. А истината е една. Да се направи лицензирана лаборатория, защото сега и да ме хванат, не могат да ме накажат, защото лабораторията не е оторизирана. И тя трябва да работи за спортистите, а не против тях. За нещо казват, че се чисти след 20 дни, но то зависи от организма. Аз може да се изчистя след 17. Отиваш на 15-ия - има, отиваш на 17-ия - има, отиваш на 19-ия - няма нищо. И ти си спокоен. А не, Митака дал да му изследват добавките и го хванаха. Така ли трябваше Даниела да приключи със спорта? Моите уважения, но тя вече няма да може да бяга. При тая ситуация в спорта. А и си е вече на години. Доколкото чувам този, които го хванат вече не може да участва на Олимпиада, пък на първо световно първенство, пък на някои турнири. А на нас парите са ни от турнирите. За голямото състезание може да се разболееш, може да се случи всичко. Тая лаборатория трябваше да я оправят отдавна. Преди Сеулската Олимпиада всички минахме на задължителни проби, не че щангистите не изгърмяха и там поголовно. Първите 5 категории взехме 5 медала, тия ни хванаха пък ни и спряха.

- Как може нещо да се промени?

- Трябва да се разчита на опитни атлети, които да постигат това, което са показвали през сезона. А не всеки покрил, сульо и пульо вика, аз имам норматив. Чакай бе, твоята цел е да идеш. Ми то и аз, ако потренирам 2 месеца и аз ще покрия норматив „Б", който е 13,10. И какво като ида, да стана последна. Има ли файда от това цялата федерация? Яд ме е, че от година на година западаме като атлетика.