Тази нощ местим напред с един час стрелките на часовниците си, за да преминем към лятното часово време. Така в 02:00 часа  на 29 март ще бъде всъщност 03:00 часа.

Лятното часово време е система, с която се спестява от дневна светлина. Тя най-често се използва в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светлата и тъмна част от денонощието в зависимост от сезона. Предложена е за пръв път от англичанина Уилям Уилет през 1907 г. Идеята му е била да се премести часа, за да може хората да се възползват от повече от светлата част на деня, както за дейности за свободното време, така и да се спести от електричество.

Предложението на Уилет за смяна на времето е отхвърлено на няколко пъти от британския парламент и първата страна, която го прилага е Германия по време на Първата световна война, за да пести от въглища и електричество за отопление и осветление. Само няколко месеца по-късно през същата година, 1916, британците също започват да прилагат лятното часово време. Към тях се присъединяват Русия, през 1917 г., и САЩ, 1918 г.

В България стрелките на часовниците се местят с един час напред за първи път през 1979 г.

От 1998 година преминаването към лятното часово време и връщането към зимното часово време са съгласувани във всички страни членки на ЕС. Европейската комисия одобри през 2001 година този режим до лятото на 2011 година.

Всяка страна обаче е свободна да избере като зимно време час, определен според меридиана на собствения си часови пояс. Така например Португалия, Великобритания и Ирландия са назад с един час спрямо Франция, докато Гърция и Финландия и балтийските страни са с един час преди Франция.

Въздействието на лятното часово време е спорно. Въпреки че е от полза за икономиката и пести енергия, влиянието му върху човешкото здраве не е особено положително.

Учени в Мюненския университет например са установили, че преместването на стрелките нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието, която пък е в зависимост от годишния сезон.

Човек свиква по-трудно с пролетната промяна на времето, когато един час буквално изчезва, смятат учените. Връщането на времето с час назад през есента отново принуждава тялото да променя своите биоритми, за което е нужно време.
Най-отчетливо се проявяват негативните тенденции при онези хора, които стават или започват да работят по-късно, допълват учените, които изследвали 50 човека в продължение на осем седмици след смяната на времето.

Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 4ч. българско време на 25 октомври