С гласовете на БСП и ДПС промените в Закона за електронните съобщения са снети от дневния ред на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, обяви Йордан Мирчев, който е председател на Комисията по транспорт и се включи в заседанието на вътрешната комисия.

Това по думите му е в разрез с правилника на Народното събрание.

Въпросът може да бъде гледан в зала само след становището на комисиите, в които той е бил разпределен и обсъден.

По-късно обаче - след края на заседанието на вътрешната комисия, председателят й Минчо Спасов обяви, че комисията е разгледала законопроекта и го е отхвърлила като противоконституционен.

По думите му от ДПС и БСП „назнайно защо" са напуснали залата.

Припомняме, 48 депутати ще сезират Конституционния съд във връзка с текстове в Закона за електронните съобщения, свързани с цифровизацията на ефира.

Не особено ласкаво е становището и на фондация „Програма достъп до информация" относно законопроекта и проблематичния член 251, който касае неконтролирания достъп на институции на изпълнителната власт до данни от личния живот на гражданите.

Стана ясно обаче, че по всяка вероятност законопроектът на Христо Величков и група народни представители ще бъде гласуван в пленарна зала без одобрението на комисиите, в които е гледан.

Припомняме, новият текст бе внесен на 13 март 2009 г. - седмица след обнародването на вече приетия Закон за електронните съобщения от Народното събрание.

Внесен е нов законопроект, който съдържа веднъж отхвърления член 251.

Този законопроект, според становището на фондацията драстично нарушава чл. 69 от правилника за организация и дейността на Народното събрание, според който вече отхвърления законопроект не може да бъде внесен повторно в същата парламентарна сесия.

Освен това въпросният текст противоречи на чл. 31 ал. 2 от Конституцията, според който никой не може да бъде подслушван и заснеман без неговото знание и изрично съгласие.

Въпросният чл. 251 дава право за подслушване и следене не само за разкриването на тежки престъпления, а и за оперативно - издирвателна дейност, като това понятие не е дефинирано в нито един нормативен акт.

Друг ключов момент в проблема според депутата Борислав Ралчев, е дали в разпечатките от подслушването става въпрос за лични данни или не. Според него е важно какъв е режимът за снемане на данните.

Той посочи, че министърът трябва да отговори „какво означават цифрите 330 хил. и 40 хил."
Според Ралчев 330 хил. са разпечатките, които са за една година, а 40 хил., са подслушваните лица.

„Ако някой сериозно ми твърди, че тези 40 хил. са антуража на организираната престъпност, на големите бандити в България, веднага ще кажа да на законопроекта", каза Ралчев.
„Но не дай си боже да има такава армия от баш бандити", каза депутатът.

Той е категоричен, че с гласовете на мнозинството поправките ще бъдат приети, въпреки, че веднъж вече са отхвърлени.