Православната църква чества Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

Днес жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали. Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исусе в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.