Кризата дойде, банките оцеляха, хората искат промяна.

Така звучи обобщено резултатът от проучване на нагласите на българите по време на кризата, проведено от „Отворено общество".

Директорът на института Георги Стойчев обясни, цитиран от БНР, ключовите моменти от изследването.

„Ако през октомври миналата година хората в България бяха чували за кризата, но не я бяха виждали, то през април тази година над половината от българите лично са се запознали с нея.
Около 55% от анкетираните заявяват, че по един или друг начин вече са били засегнати от кризата", посочи Георги Стойчев.

"Чувствително нарастват песимистичните очаквания и оценки на гражданите за развитието на икономиката в страната. Това обаче е умерен песимизъм.
Хората очакват влошаване на икономиката, но очакват икономиката да се влоши малко, а не драстично. С други думи: криза - да, катастрофа - не. Категорично криза в доверието на банковата система няма", коментира още директорът на института.

"По отношение на политическите нагласи може да се каже, че превес имат хората, които искат промяна. За близо 55% от българските граждани положението в страната е непоносимо още от преди кризата", обясни още Георги Стойчев.

Хората, които смятат, че положението е добро, са намалели обаче на половина спрямо миналата година. 44% смятат, че безработицата рязко ще се увеличи.

Политика за съхраняване на стабилността на бюджета и валутния борд, целенасочени усилия за бързо приемане на еврото и мерки за премахване на бариерите пред приспособяването на българската икономика препоръчват независимите икономисти от групата Macro Watch.

Индустрията отбелязва двуцифрен спад, същото се случва с износа и вноса. Притокът на чужди капитали се забавя (най-вече заради по-малкото кредитно финансиране), а безработицата започна да се увеличава за пръв път от много години. Държавният бюджет има по-малко приходи от очакваното.
Дефицитът по текущата сметка рязко намалява, сочи още проучването на "Отворено общество".

Въпреки това, има и позитивни развития. България избегна финансова криза и банките са стабилни. Натискът върху инфлацията намалява и нивото и се понижава стремително на годишна база, посочват още специалистите.

Притокът на капитали спада, но компонентът преки чуждестранни инвестиции не отбелязва спад (при сравнение на данни с еднаква степен на ревизия).
За четвъртото тримесечия на 2008 г. страната отбелязва положителен и най-висок икономически растеж в целия ЕС, констатират икономистите от Macro Watch.

Същевременно данните показват видимо нарастване на доверието към финансовата система в сравнение с нивото от октомври миналата година.
Подкрепата за системата на валутен борд нараства от 45% на 55%, а броят на анкетираните изразяващи доверие в стабилността на банките се увеличава почти двойно (от 27% на 48%).

Изследването показва още, че антикризисните мерки на правителството се ползват със слаба популярност и ограничена подкрепа сред населението. Одобрение за мерките изразяват 14% от анкетираните, неодобрение изразяват 16%, а 68% или не знаят за тях, или смятат, че никакви мерки не са предприети.

Кризата е риск за България, но този риск може както да бъде намален, така и да бъде увеличен в зависимост от действията на българското правителство, отбелязват икономистите от Macro Watch.

Според тях ефектите от кризата върху България зависят в голяма степен от вътрешната икономическа политика. Тя трябва да пази валутния борд и бюджетната стабилност (вкл. да се избягват квазифискални рискове), както и да подобрява бизнес средата.

Изключително важно е да не се пречи на приспособяването на икономиката. Възстановяването и оздравяването ще е свързано и с излизане на фирми от пазара, включително и чрез фалит. Гъвкавостта на пазарите е изключително важна в този момент, за да се прехвърлят капиталите и заетите от губещи проекти към такива с по-голям потенциал.

Целенасочени усилия за бързо приемане на еврото също биха подпомогнали по-лесното преминаване през икономическите трудности. Приемането на еврото ще донесе както ползи така и разходи за икономиката. Разходите могат да се минимизират чрез реформаторска политика, която е изцяло в ръцете на българското правителство, смятат икономистите от Macro Watch.