Всички наричаме този празник най-светлия, най-обичания – Празника на славянската писменост и култура. Това е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация.
Българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света.
Но това е обобщеният знак на преклонение пред делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и поколенията след тях писмовници, оставили следи в културната история на България и оттам на целия славянски свят.
Но 24 май е и личен празник за всеки един от нас – от спомена за първата научена буквичка до книгата, която за първи път ни е развълнувала и сме се преклонили пред таланта. Кирилицата е вече сред официалните езици на Европейския съюз, но дали красивият български е жив във всекидневието ни? И дали оставаме в цялостното си битие почтени към българския език и културата си? Риторични въпроси и повод за размисъл в Деня на писмеността и културата – 24 май.
"Върви народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови", са думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг. Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят. Пеем химна на братята Кирил и Методий, независимо дали сме първолаци или техните баби и дядовци. Защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни". Традиция - най-дълго празнуваният ни празник в историята - вече повече от 200 години. Духовност - празник не на политици и военни, а на културата и науката. На хората, градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас. В този ден се прекланяме и пред родителите си, които първи са ни прочели приказка, спомняме си учителите си, които пренебрегваме в годините. Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието какъв невероятен свят ни откриват буквите, нашите букви.
Светският празник за Св. Св.Кирил и Методий, който се развива като забележително българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата Свети братя, припомня БГНЕС. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, се чества на един ден - 24 май.
Денят на Св. Св. Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот. Във всекидневието ни, белязано от противоречивите изживявания на прехода, ако ни липсва нещо най-силно, понякога дори до болезненост това е именно духовността и ценностите, които движат напред.
Но, ако има ден, който обединява, това е този ден – 24 май. Честит празник!