Най-ранният период от развитието на детето отдавна привлича вниманието на изследователите, опитващи се да разберат какво става в бебешкия мозък.

Най-новите изследвания показват, че бебетата са много по-умни, отколкото се смяташе досега.
През последните десетилетия учените изучаваха мозъка на бебето изключително в неговото активно състояние, обръщайки внимание на активността на различните му области.

Шведски учени за първи път проведоха изследвания на мозъка на бебетата в състояние на покой и установиха удивителен факт - дори по време на сън децата са способни да познават майките си и да мислят за храна (кърмене). Те обаче не сънуват.

Ако в мозъка на възрастния човек в спокойно състояние се извършват 10 различни процеса, при бебетата те са два пъти по-малко - около 5. Доктор Франсон, ръководител на изследването от Каролинския институт (Karolinska Institutet) в Стокхолм заявява, че е "напълно неправилно мозъка на новороденото да се нарича tabula rasa, тъй като точно обратното - дори по време на отдих той осигурява на детето моторика, сензорика, зрителни и слухови реакции".

Учените и преди предполагаха този факт, но днес вече разполагат с фактически доказателства, получени в хода на наблюденията.

Според шведските учени, мозъкът на новороденото има практическа ценност, а не е просто етап от развитието на психиката и интелекта. В действителност именно тези процеси, извършващи се в детските глави по време на сън и отдих, позволяват на децата да познават своите майки по лицето и техния глас, а също така да намират майчината гърда при кърмене. Нивото на мозъчна дейност е толкова високо, че този орган, който представлява приблизително 2% от масата на човешкото тяло, употребява 20% от цялата енергия, произвеждана в него.

Благодарение на учените от Стокхолм някои от съществуващите досега представи за мозъчната дейност през ранното детство вече са отхвърлени. Така например те не са открили никакво потвърждение на хипотезата, че в най-ранната възраст по-активно се извършва познавателният процес и че бебето е "отворено"(както никога по-късно) за емоционално възприятие на заобикалящия го свят.

Детската памет принципно се различава от паметта на възрастните с липсата на автобиографичния компонент, с други думи малките деца дълго време не помнят себе си (докато мозъкът им не "порасне" до определена степен).

Според изследователите, именно в мозъчната дейност на кърмачетата и в нейните отклонения трябва да се търсят заченките на такива тежки психически разстройства, каквито са шизофренията и аутизмът.