Преди месец "7 дни спорт" направи поредица за проблемите в българския баскетбол. Попитахме хора от кухнята какви са параметрите на кризата, какво куца при работата с юношите и какво трябва да се промени.
Своето мнение по най-наболелите въпроси пожела да даде и един от най-заслужилите треньори у нас - Иван Колев. Той е създател на баскетболната школа в Ботевград. Спечелил е 18 шампионски титли при подрастващите, 4 при мъжете и 5 пъти е вдигал Купата на България. Двама негови състезатели от Балкан - Георги Христов и Иван Воденичарски, са включени в сборния отбор на Европа. Водил е националния отбор за юноши, с който има трето и пето място в Европа. Като треньор на мъжкия национален тим печели 3-о място на Световната купа в Колумбия и 5-о място на европейското първенство в Югославия.
През последните години баскетболът изживява истински бум в целия свят. На този фон обаче се вижда голямо изоставане в нашия баскетбол. Защо?
Ние не можем да обучаваме, възпитаваме и изграждаме класни баскетболисти. Това очевидно се видя и на последното европейско първенство, където останахме последни без победа. Някои наши специалисти са готови да критикуват Пини Гершон, който е много добър, доказал се треньор, без да се притесняват, че именно те тренират и възпитават играчите, които той вика в "A" oтбора.
За да имаме силен национален отбор, трябва да имаме сериозно първенство. В момента нашата "професионална група" (НБЛ - б.р.) ми прилича по-скоро на пазара в Илиянци. Купуваме си чужди играчи за по 10 месеца, а напоследък някои се изхитриха и ги привличат за последните 3-4 месеца.
И всяка година се започва наново. Чужденците са най-скъпо платените играчи и изразходват доста голяма част от бюджета на клубовете. А нашите играчи често изпълняват ролята на допълнение. Има само един български баскетболист, който се държи като лидер - това е Тодор Стойков, който успява, макар и с цената на скандали.
Повечето наши млади играчи се промъкват в тези отбори, сядат на пейката и гледат мача отблизо. Никой не работи индивидуално с тях за отстраняването на техните недостатъци и тяхното усъвършенстване.
Така недоучени ще си отидат от спорта Бойко Младенов, Тенчо Банев, Крум Дойчинов, Николай Върбанов. Нещо повече - лидери на европейско за юноши като Чавдар Костов и Иван Лилов стоят на едно място и не се развиват. Затова призовавам: Господа треньори от професионалната лига, за българския стандарт вие получавате добри пари - старайте се да създавате играчи.
Произвеждайте и не играйте ролята на прекупвачи. Знайте, че играч на пейката не се ражда и всеки млад баскетболист има нужда от търпението на треньора, който да го налага.
И все пак изграждането на класата идва преди всичко от обучението, възпитанието и развитието на подрастващите от най-ранна възраст. Затова са необходими знаещи и всеотдайни треньори.
Треньорската професия е уникална - тя по-скоро е призвание. Тези кадри се изграждат много трудно и продължително. Как е при нас?
В момента в България работят около 200 треньори по баскетбол, от които над 80% се занимават с подрастващи. Има 2-3 клуба и някои треньори тук-там, които с желание си гледат работата. Останалите получават минимални заплати, не са мотивирани и се борят за оцеляване. Резултатите, разбира се, а дежурното оправдание е: "Тук няма организация." Защо? Кой е виновен?
1. След промените през 1989 г. някои "специалисти" разрушиха съществуващата стройна спортна система.
2. Държавата се оттегли от субсидирането на спорта.
3. Министерството на спорта "национализира" спортния тотализатор и централизира неговите печалби, които задоволяват нуждите на самото министерство и на федерациите. Спортните организации останаха на самоуправление и работят на принципа "Пари няма - действайте!". Липсата на контрол доведе до пълен хаос и безхаберие.
Надявам се, че министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков и шефът на спортния тотализатор Дамян Дамянов, които бяха отлични треньори, ще направят промени в цялата организация на спорта сред подрастващите.
Няколко думи за федерацията по баскетбол, за нейния управителен и треньорски съвет: много обичат да говорят! В повечето случаи говорещите се тупат по гърдите, кълнат се в морал и принципност, самообявяват се или за супергерои, или за жертви.
Медиите услужливо ги създават и правят от тях легенди. В тези среди хората се оценяват не по това, което вършат и оставят, а по фалшивите думи, които изричат
Президентът на федерацията г-н Михаил Михов казва: "Правила има, но не се спазват". Да, така е, но вие се вслушвате в съветите само на един човек, а те невинаги са най-добрите. Много специалисти в управителния и треньорския съвет навън открито говорят против това, но не осъзнават отговорността си за цялостното състояние на баскетбола. Егоизмът и прекомерната самовлюбеност при някои са признаци на психопатска грандомания.
Пирамидата била обърната надолу с върха. Ами хванете се заедно и я обърнете. За решаването на тези проблеми трябва много време и много, много работа. Резултатите не могат да бъдат постигнати от един човек, та бил той и Пини Гершон, Симо Варчев, Сашо Везенков или Тити Папазов. Трябва всички заедно, и то в една посока.
За мен първостепенен проблем са кадрите. Ние загубихме треньорите, които ходеха навсякъде и търсеха таланти. Учеха ги да стават личности. Затова имам едно предложение: БФБ заедно с водещи клубове да изпрати 5 млади и амбициозни треньори на подрастващите в САЩ, Сърбия, Гърция и Турция, за да се запознаят с техния опит и го внедрим в България.
Ще завърша с една мисъл на Пат Райли: "Изкачването към целта започва тогава, когато отборът всеотдайно се сплоти. Сплотеният екип усеща в себе си напираща мощ, така че дребните вражди, личните дрязги и егоистично поведение отиват на заден план."
Своето мнение по най-наболелите въпроси пожела да даде и един от най-заслужилите треньори у нас - Иван Колев. Той е създател на баскетболната школа в Ботевград. Спечелил е 18 шампионски титли при подрастващите, 4 при мъжете и 5 пъти е вдигал Купата на България. Двама негови състезатели от Балкан - Георги Христов и Иван Воденичарски, са включени в сборния отбор на Европа. Водил е националния отбор за юноши, с който има трето и пето място в Европа. Като треньор на мъжкия национален тим печели 3-о място на Световната купа в Колумбия и 5-о място на европейското първенство в Югославия.
През последните години баскетболът изживява истински бум в целия свят. На този фон обаче се вижда голямо изоставане в нашия баскетбол. Защо?
Ние не можем да обучаваме, възпитаваме и изграждаме класни баскетболисти. Това очевидно се видя и на последното европейско първенство, където останахме последни без победа. Някои наши специалисти са готови да критикуват Пини Гершон, който е много добър, доказал се треньор, без да се притесняват, че именно те тренират и възпитават играчите, които той вика в "A" oтбора.
За да имаме силен национален отбор, трябва да имаме сериозно първенство. В момента нашата "професионална група" (НБЛ - б.р.) ми прилича по-скоро на пазара в Илиянци. Купуваме си чужди играчи за по 10 месеца, а напоследък някои се изхитриха и ги привличат за последните 3-4 месеца.
И всяка година се започва наново. Чужденците са най-скъпо платените играчи и изразходват доста голяма част от бюджета на клубовете. А нашите играчи често изпълняват ролята на допълнение. Има само един български баскетболист, който се държи като лидер - това е Тодор Стойков, който успява, макар и с цената на скандали.
Повечето наши млади играчи се промъкват в тези отбори, сядат на пейката и гледат мача отблизо. Никой не работи индивидуално с тях за отстраняването на техните недостатъци и тяхното усъвършенстване.
Така недоучени ще си отидат от спорта Бойко Младенов, Тенчо Банев, Крум Дойчинов, Николай Върбанов. Нещо повече - лидери на европейско за юноши като Чавдар Костов и Иван Лилов стоят на едно място и не се развиват. Затова призовавам: Господа треньори от професионалната лига, за българския стандарт вие получавате добри пари - старайте се да създавате играчи.
Произвеждайте и не играйте ролята на прекупвачи. Знайте, че играч на пейката не се ражда и всеки млад баскетболист има нужда от търпението на треньора, който да го налага.
И все пак изграждането на класата идва преди всичко от обучението, възпитанието и развитието на подрастващите от най-ранна възраст. Затова са необходими знаещи и всеотдайни треньори.
Треньорската професия е уникална - тя по-скоро е призвание. Тези кадри се изграждат много трудно и продължително. Как е при нас?
В момента в България работят около 200 треньори по баскетбол, от които над 80% се занимават с подрастващи. Има 2-3 клуба и някои треньори тук-там, които с желание си гледат работата. Останалите получават минимални заплати, не са мотивирани и се борят за оцеляване. Резултатите, разбира се, а дежурното оправдание е: "Тук няма организация." Защо? Кой е виновен?
1. След промените през 1989 г. някои "специалисти" разрушиха съществуващата стройна спортна система.
2. Държавата се оттегли от субсидирането на спорта.
3. Министерството на спорта "национализира" спортния тотализатор и централизира неговите печалби, които задоволяват нуждите на самото министерство и на федерациите. Спортните организации останаха на самоуправление и работят на принципа "Пари няма - действайте!". Липсата на контрол доведе до пълен хаос и безхаберие.
Надявам се, че министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков и шефът на спортния тотализатор Дамян Дамянов, които бяха отлични треньори, ще направят промени в цялата организация на спорта сред подрастващите.
Няколко думи за федерацията по баскетбол, за нейния управителен и треньорски съвет: много обичат да говорят! В повечето случаи говорещите се тупат по гърдите, кълнат се в морал и принципност, самообявяват се или за супергерои, или за жертви.
Медиите услужливо ги създават и правят от тях легенди. В тези среди хората се оценяват не по това, което вършат и оставят, а по фалшивите думи, които изричат
Президентът на федерацията г-н Михаил Михов казва: "Правила има, но не се спазват". Да, така е, но вие се вслушвате в съветите само на един човек, а те невинаги са най-добрите. Много специалисти в управителния и треньорския съвет навън открито говорят против това, но не осъзнават отговорността си за цялостното състояние на баскетбола. Егоизмът и прекомерната самовлюбеност при някои са признаци на психопатска грандомания.
Пирамидата била обърната надолу с върха. Ами хванете се заедно и я обърнете. За решаването на тези проблеми трябва много време и много, много работа. Резултатите не могат да бъдат постигнати от един човек, та бил той и Пини Гершон, Симо Варчев, Сашо Везенков или Тити Папазов. Трябва всички заедно, и то в една посока.
За мен първостепенен проблем са кадрите. Ние загубихме треньорите, които ходеха навсякъде и търсеха таланти. Учеха ги да стават личности. Затова имам едно предложение: БФБ заедно с водещи клубове да изпрати 5 млади и амбициозни треньори на подрастващите в САЩ, Сърбия, Гърция и Турция, за да се запознаят с техния опит и го внедрим в България.
Ще завърша с една мисъл на Пат Райли: "Изкачването към целта започва тогава, когато отборът всеотдайно се сплоти. Сплотеният екип усеща в себе си напираща мощ, така че дребните вражди, личните дрязги и егоистично поведение отиват на заден план."
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари