През последната година броят на жалбите в Комисията за защита от дискриминация се е увеличил, а хората нямат нужда от посредници, за да се оплачат, ако се чувстват засегнати. Жалбите са срещу тавана на пенсиите, неосигуряване на подходящи лекарства от държавата за редки болести, неравностойно заплащане на труда между половете за една и съща позиция. Това съобщи пред журналисти Кемал Еюп, председател на комисията, чиито мандат изтича през април. По думите му "етническите" жалби са редки, защото малцинствата не са склонни да се оплакват в писмен вид.

Наближава краят на мандата. Сред репликите, които се чуват, е, че може би не се цени особено смисълът от съществуването на тази комисия. Какво е вашето усещане?

Мисля, че комисията има място и се утвърди в обществото и ще продължи да действа. Това самочувствие ми дават все по-сериозните жалби и сигнали, които получаваме. Освен увеличаването на броя на жалбите и сигналите, включително държавни органи, които искат предварително становище по дадени казуси.

С премиера общувате ли си? Звънял ли ви е, пращал ли ви е SMS-и?

Не, с премиера или с министри никога не сме кореспондирали, освен служебно, тоест с официални писма, имам предвид, но за SMS-и изобщо няма такава практика. Имаме доста жалби срещу министерства, и в предишното управление, сега ми е трудно да кажа за новото. Най-сериозни са тези, които се жалват от целокупния си живот - един като войник бил паднал и сега се появила полова немощ, докторите му имплантирали в тестисите нещо и жена му искала да се развежда, напуснала го... И иска да възстановим първоначалното положение.