Науката е установила, че "бавните" животни живеят много по-дълго, отколкото останалите. С дълъг живот природата е надарила например бавните влечуги, които не правят нищо друго освен продължително да се излежават на слънце и бавно да преработват храната.

Оказва се, че понякога мързелът е полезен - жизнената енергия на всеки организъм е крайна величина (в известни рамки).

Още през 1908 г. немският физиолог Макс Рубнер, изследвал повече от 900 вида птици, е открил следния интересен факт: "колкото по-бавна е обмяната на веществата, толкова по-бавно настъпва стареенето".

Инге Хофман, автор на книгата "Мързелът - залог за дълъг живот", сравнява човека с колата. "Автомобилът, изминал 1 000 000 км по хубав път, може да се запази много по-добре отколкото този, който се е движил само 20 000 км, но през дупките", пише той в книгата си и допълва, че "същото се отнася и за човека - той трябва да се движи правилно, за да не се изтощава твърде бързо неговата жизнена батерия".

От момента на нашето зачатие в организма ни започва да тиктака своеобразен часовник. Той спира само когато батерията напълно се е изтощила, т.е. нейният запас напълно се е преобразувал в извършена работа. Разбира се, възможни изключения от правилата са нещастен случай или тежка болест.

При това скоростта на обмяната на веществата е строго индивидуална и зависи основно от няколко фактора - от гените, които определят изходните данни на всеки и които влияят на скоростта на жизнените процеси в тялото, от начинът на живот (т.е. темпото, в което живее човек с неговите зададени параметри), както и от здравословното му състояние - например, заболяването на щитовидната жлеза (хипертиреозата) ускорява обмяната на веществата.