За два дни две самоубийства са регистрирани в Ботевград. Този тревожен факт ни провокира да потърсим мнението на местния психиатър д-р Стоян Стоянов. “Има ли нещо специфично в поведението на човек, което подсказва, че той ще посегне на живота си?”, “Решението за самоубийство внезапно ли е?”, “Жените или мъжете са по-склонни към самоубийство?” – това са въпросите, които зададохме на д-р Стоянов.

“Мотивите са самоубийство могат да бъдат психологични и непсихологични. При първите имаме психично болен човек, който посяга на живота си. Тези случаи обаче са много редки. По-чести са самоубийствата, в основата на които са непсихологични мотиви. Към тях спадат различни видове: балансово самоубийство – човек изпада в ситуация, в която разсъждава за плюсовете и минусите в своя живот. Ако минусите са повече, той посяга на живота си; разширено самоубийство – преди да посегне на себе си, човек убива няколко от най-близките си хора; колективно самоубийство – тук можем да дадем пример с шекспировите герои Ромео и Жулиета, както и за самоубийства с религиозни подбуди. Има и комбинирани самоубийства – човек изпитва толкова силно желание да си сложи край на живота, че първо може да погълне отрова, а след това да се самообеси и т.н. При пасивното самоубийство човек се поставя в ситуация на невъзможност да оцелее – отказва храна и вода, застава на жп релси в очакване на влака да го прегази и т.н.
Самоубийствата има своя специфика по отношение на пола. Жените по-често правят опити за самоубийство, но те не завършват със смърт. По този начин те отправят зов за помощ или искат да кажат: “Ти ме наказа, но и аз ще те накажа.”.
Мъжете по-рядко посягат на себе си, но в повечето случаи опитите им за самоубийство завършват със смърт.
Има формула, която издава, че може да настъпи самоубийство. Първо, човек има зад гърба си и други опити в миналото. Второ, човек многократно е декларирал в миналото, че ще сложи край на живота си. Трето, при човек, който винаги е неспокоен, настъпва спокойствие, подсказващо, че лицето може да е взело решение са самоубийство. Това са така наречените перкусионни симптоми на Рингел, предвещаващи самоубийство. Те обаче не са специфични. Защото в повечето случаи самоубийството не може да се предвиди, обясни в отговор д-р Стоянов. - Самоубийството не бива да се заклеймява като срамно действие, което трябва да бъде потулено. Изказвания от типа: “Това на мен не може да ми се случи” - не трябва да се правят, защото никой не е застрахован срещу самоубийство. На 90% от хората поне веднъж в живота им е минавала мисълта да сложат край на живота си", допълни психиатърът.