Стремителният път  към „смъртта“ на новата звезда в българския алпинизъм Петър Унжиев е толкова невероятен, че поражда въпроси, на които няма логични отговори, смятат от в. “ШОУ”. Вместо отговори има нови мистериозни въпроси, на които никой досега не е обръщал внимание. От тях се стига  до зловещия отговор – Петър Унжиев е искал да напусне България час по-скоро с еднопосочен билет, т.е. без желание да се връща. Защо!?
След проучване на  РАЗКРИТИЯ.КОМ се установи, че Унжиев, въпреки гръмките си изявления, изобщо не е бил в групата от общността на истинските български алпинисти. Нещо повече дори –интервютата му и изявления за мега плановете му в алпинизма, обясненията за постигнатото в живота, бизнеса и спорта приличат повече на  фалш, отколкото на истина.
От разговори с най-известните български имена в българския алпинизъм ни стана ясно, че Петър Унжиев е истинско НЛО в алпийския спорт.
Петко Тотев, който покори Еверест, си призна, че за пръв път е чул името  му от  телевизията.. Според него на К2, дори да си свръхтрениран, дори да имаш вродена нечовешка издръжливост, по който и да е маршрут няма и един километър, в който да няма поне десет метра, които можеш да преодолееш единствено чрез свръхкатерачески технически умения, за да продължиш по-нататък. Затова амбицията на Унжиев е необяснима. Той не е имал и един ден от  техническата подготовка, която правят опитните алпинисти, преди да се отправят към върха, на който всеки трети ас оставя костите си. За разлика от Еверест, където смъртността е десетки пъти по-ниска, а шерпите вече забогатяха с носене на японски бабички до върха срещу безумни хонорари.
Да тръгнеш да покоряваш след такава „подготовка“ К2 – това за Петко Тотев е не само безумие, а истинска  самонадеяност на човек избягал от лудницата.
След по-продължителен разговор с Петко Тотев се установи, че Петър Унжиев е кандидатствал за 19 500 лв. от бюджета на федерацията по катерене и алпинизъм. Те го отрязали, защото му липсавала всякаква подготовка за поставената цел.
При посещение в самата федерация се появиха още по-шокиращи разкрития. За секретарката лицето Унжиев не е член на федерацията по алпинизъм. Въпреки съвестната проверка на момичето в архивите не се появиха никакви данни за Унжиев. Дори излиза справка, че преди време три експедиции са кандидатствали за помощ от по 2000 лв. и само Унжиев не е бил одобрен. Причината е, че по никакъв начин не отговарял на изискванията за субсидията.
Появява се и нещо още по-невероятно. Унжиев заявява, че последният  тест за физическото му състоянието преди К2 е 100-километровата обиколка на Витоша. Побеждава за трети път. Този път вторият е на повече от два часа след него. Специалистите са шашнати. Ако това бягане беше официална спортна дисциплина, едва ли постижението му щеше да бъде подобрено доста години напред. Още по странното е, че резултатът на Унжиев от предишната година се покрива горе-долу с резултата на втория от последния пробег. Два часа и нещо по-добро време в рамките на една година при неизбежните възрастови промени е нещо уникално и невъзможно. Спецовете се дивят, защото резултатът му удря в земята дори резултатите на колоездачите на същата дистанция. Невероятно, но факт. Никой не може да го обясни.
След още една проверка, как стоят нещата с Петър Унжиев, в неговия клуб „Планинец“, се оказа, че на това място никой не го познава.
Организационният секретар Деян Петков изобщо не го е виждал и не знае нищо за него.  Алпинист № 1 на България Николай Петков, който се води председател на АП „Планинец“ и който навремето направи най-бързия траверс на Еверест с Дойчин Боянов, беше неочаквано агресивен: „Перипетии съм имал, имали са ги и другите. Не се занимавайте с нещо, което никога няма да разберете и никога повече не ме търсете… Не съм давал интервюта от много месеци. Няма да давам и сега, какво и да се е случило“. Дотук беше светлата страна на Петър Унжиев, който твърдеше, че иска да покаже, че човешките възможности нямат предел.
 
Петър Унжиев
Тъмната страна на човека Петър Унжиев са мълвите за многократни успешни или неуспешни опити за измами. Според собствените му твърдения имал пет фирми. Едната се занимавала със соларни панели, втората – с музикално продуцентство на поп и поп-фолк изпълнители, третата е музикалната DSTV, четвъртата е за финансово-счетоводни услуги, а петата е внос на стоки от Китай плюс собственост в музикалната компания. Бизнесът му процъфтявал благодарение на много добро планиране. Бил съсобственик на музикалната компания Real Enterperises. Ники Китаеца обаче твърди, че компанията е изцяло негова и че Унжиев не му е бил никакъв съдружник. „И не искам, не искам моето име да се свързва с неговото по никакъв начин“, заявява сега Китаеца.
Вероятно твърденията на Унжиев за другите му бизнес начинания стоят по подобен начин. Оттук до мълвата, че е измамил куп хора, не е далеч. Твърди се, че Унжиев дължи близо половин милион лева и ден преди заминаването си е изтеглил всичките си авоари, че истинският му бизнес е в тъмната страна на живота и пр.
Оттук до твърденията, че Унжиев е симулирал смъртта си, подобно на афериста-благодетел на мъжкия баскетболен клуб ЦСКА – Емил Коен, не е далеч. Все пак никъде не се появи човек, който да го е виждал мъртъв.
Може разгадката на загадката се крие в мистериозния румънец, т.е. американец с румънски произход Джордже Димареску. Невероятно е, че същият е бил свидетел /или поне така твърди/ на агонията на Христо Христов и племенничката на Христо Проданов Масларова при втората хималайска експедиция. Сега се обявява за очевидец на агонизиращия Петър Унжиев.
Всичко това навежда на някои съмнения българските, и не само, алпийски среди. Говори се, че американският румънец е свързан с определени фармацевтични компании, произвеждащи нови и неизпитани по правилата препарати, за които има нужда от опитни зайчета под наблюдение. Самият Джордже имал фабрики в Америка, в които работели предимно шерпи. Шерпите го боготворели, че им осигурява хляб и… още нещо. Неслучайно Димареску е сред рекордьорите по изкачване на Еверест с пет-шест успешни опита, в които шерпите го носели на гръб.
Тук се навързва и последното постижение на Унжиев в стокилометровата обиколка на Витоша, което е просто непосилно за човешките възможности. Мълви че, че Унжиев пробвал американските препарати. Според познати, които трудно могат да се нарекат негови приятели, Унжиев е забелязан да се среща с Димареску в заведение в района на Петте кьошета в столицата. По-късно към тях се присъединили и небезизвестни наркодилъри. Въпросното събитие се случва, когато Будимир Куйович току-що е опандизен и е изместен от подгласника си.
Днес последната технология за пренасяне на дрога от колумбийските наркокартели към САЩ са ръждясали миниподводници. В сухопътните канали на синтетичните наркотици последният вик на модата е екипировката на алпинистите.
Тя се доставя от специални агенции, които по правило не самите базови лагери около големите и най-населени подстъпи за алпинисти са нещо като битак за наркотици.
Може би честите „опити“ за атака на връх Манаслу и още по-честите пътувания на Петър Унжиев до Пекин по търговски дела не са случайни. Както може би не е случайно, че изведнъж преди три години позастарелият бегач се запалва по алпинизма, в който досега няма нито едно постижение. Има един случай, при който изчезва от базовия лагер неизвестно къде за 10 дни и се връща ни лук ял, ни лук мирисал.
Основните версии, които витаят из алпинисткото съсловие в последно време, са две. Според първата българинът е получил солидна сума от румънеца, за да изпробва въздействието на нов препарат за височинна и друг вид издръжливост. Експериментът обаче не е успял и румънецът се е спасил по спешност, като пръв развил версията за смъртта на българина. Според другата Димареску и Унжиев са достатъчно близки, българинът вече е бил доста на червено, изпълнявайки ролята на „муле”, и румънец му е помогнал в сценария за „смъртта“ и му е съдействал да си намери изява под друго име на друга сцена.