На 6 януари българите празнуват Богоявление или Йордановден. Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Вечерта преди Йордановден е последната от трите "кадени" вечери. На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно. На трапезата има още джуркан боб, варено зеле или зелеви сарми, орехи, вино. Всички гозби са постни, въпреки че Коледните пости са приключили. Трапезата се прикадява от най-възрастния мъж вкъщи. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.  На Йордановден свършват и дванадесетте мръсни дни. От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба свещеникът хвърля кръста във вода - ако наблизо няма река, кръстът се хвърля в чешма с течаща вода. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и минусовите температури, типични за това време в България, и изваждат кръста от водата. С букет от босилек свещеникът напръсква присъстващите и всички се разотиват по домовете си за празничния обед.

На 6-ти януари имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

В Ботевград празникът Богоявление ще започне с литургия в двете църкви. Към 11 часа архиерейският наместник поп Тошко ще хвърли кръста в градския шадраван. За онзи, който извади божия знак от ледената вода, е предвидена парична награда от общината.