Все повече фирми, занимаващи се с производствена дейност, наемат работна ръка чрез посреднически фирми. Синдикатите ги наричат „Агенции за временна заетост”. Важно е да се знае, че въпросните „агенции” нямат никакви допирни точки с програмите за временна заетост.
В повечето случаи собственици на посредническите фирми са чужди граждани. По неофициална информация те получават добра комисионна за всеки нает работник. Според запознати с тази практика, това си е чисто източване на фирмата, която ще ползва работната ръка, като се има предвид, че наемането на работници чрез Бюрата по труда е напълно безплатно.  
Частните агенции се явяват работодател на наетите работници. Именно тези две страни подписват трудовия договор. В него не фигурира фирмата, в която работниците ще извършват трудова дейност.  
Доколко тази практика е законна и има ли при нея механизъм, който защитава работниците, на тези въпроси потърсихме отговор от инж. Здравчо Здравчев, председател на Националната федерация “Техническа индустрия, наука, информатика” към КТ “Подкрепа”. Ето какво каза той за botevgrad.com:

„Това пренаемане на работната ръка, да го наречем така, е възникнало преди повече от 10 години и започва да се разширява масово. Но ако говорим за това какво се случва в Европейския съюз, трябва да кажа, че има предложение да се появи такава директива, която да регламентира Агенциите за временна заетост. В Европейския съюз битката дали да има такава директива, или да няма, е отколешна. До настоящия момент синдикатите и работодателите на европейско ниво не могат да се разберат по този въпрос, тъй като ние, синдикатите, сме противници на тази форма на наемане на работници. Това води до опити да се направи национално законодателство, през което да се пробие, за съжаление има такава практика в Европа, и оттам вече да се направи такова законодателство в Европейски мащаб. Типичен пример за това е Чехия. Там е създаден такъв закон вследствие на натиск. Ние скоро обсъждахме тези проблеми на една голяма конференция в София. На нея присъстваха експерти по покана на нашата Европейска федерация. Наемането на работници чрез Агенции за временно заетост беше една от темите на конференцията. Мога да кажа, че практиката в Чехия, която ни беше така детайлно разяснена, показва много негативи, въпреки съмнително добрата регламентация и ограничаване възможностите на работа на тези Агенции за временна заетост. Това, което ни казаха в прав текст колегите ни от Чехия, е, че те са сбъркали, че са направили такъв закон на национално ниво.
Как стоят нещата в България? У нас също има натиск да бъде направен такъв закон, дори има внесени проекти от предишното управление. Този въпрос се гледа в тристранната подкомисия. Ние не приехме така предложените ни проекти. Причината е, че те водят до крайно либерализиране на пазара на труда и до нестабилност на работната ръка. Ако се замислим в дълбочина, ще видим, че работодателят има две основни цели. Първата е да елиминира синдикатите. Втората е да направи работниците безгръбначни, т.е да ги моделира в зависимост от моментното състояние на неговия производствен процес – да ги освобождава от работа, да ги вика на работа, когато му е удобно. Показателното е, че договорите за работа позволяват на работодателя да мести работника, като пионка по шахматната дъска, на всички производствени предприятия. Длъжността на работника е фиксирана като едно общо понятие, взето от Националния класификатор на длъжностите, и е забито като негова характеристика. Трябва да кажем, че всичките тези неща силно противоречат на националното законодателство и опитът да се реши този проблем през Инспекциите по труда, където вече има постъпили сигнали, води до частични решения. Защото самата идея на тези агенции за временна заетост е подвижни пясъци, там няма регламентации. Отива се към схемата посредник. Сключва се посреднически договор. Той, разбира се, може да се атакува, и то в частта си как работниците излизат в неплатен отпуск, защото знаете, че те трябва да дадат съгласието си за това. А в техните трудови договори има крайни текстове. Един договор на тези агенции за временна заетост е много обширен, вкарва работника в една кристална решетка, ако мога така да се изразя, не му се дава никаква свобода, за да може да изпълнява всичко безпрекословно и да му бъдат отнети максимално трудови права. И оттук следва нещата да бъдат отнесени към две институции. На първо място е Комисията за защита от дискриминация, защото тук има поставяне в неравностойно положение, което е основен белег на дискриминацията. На второ е съдът, защото трябва да има съдебни процеси, за да се изчистят нещата.”.

Следва продължение на темата, в което ще ви запознаем с абсурдните моменти в трудовия договор на една от частните агенции за наемане на работна ръка, която работи в партньорство с местна фирма.