Синдикатите са срещу практиката фирмите да пренаемат работна ръка чрез частни агенции за временна заетост. Както бе обяснено в предишна публикация на botevgrad.com по темата /от 19 декември/ трудовият договор се сключва между агенцията и работника. В него въобще не се упоменава фирмата, в която работникът ще извършва трудова дейност.
“Текстовете в тези договори са абсурдни. Чрез тях работодателят има право едва ли не да бърка в гащите на работника”, каза пред наш репортер Адриан Илиев, юрисконсулт към Националната федерация “Техническа индустрия, наука, информатика” - КТ “Подкрепа”. В подкрепа на думите си той коментира отделни текстове от реален трудов договор: “От трудовия договор е видно, че работникът се назначава на изпитателен срок. След успешно преминава на този срок, той ще бъде назначен на постоянен трудов договор. Симптоматично е, че в бланката е зададено, че работникът има нула години и нула месеци и дни трудов стаж, т.е договорът е насочен конкретно към хора без квалификация, към хора, които няма да могат да ползват никакви права от това, че работят. В бланката базово е заложено, че няма да имат никакви класове.
“Работникът е длъжен да познава вътрешните актово на работодателя в сила към съответния момент” - абсурдна юридическа квалификация. Това означава, че във всеки един момент работодателят може да си създава каквито си иска актове, а работникът е длъжен да ги познава.
Трябва да се иска предварително писмено съгласие на работодателя за всяко писмено или устно изявление от страна на служителя, т.е. служителят млъква, “заключва” си устата и повече не може да произнася никакви думи, освен ако не получи изрично разрешение.
Работникът няма право да получава никакви облаги от клиентите и доставчиците на работодателя. Клиент на работодателя в случая се явява предприятието, в което работникът извършва трудова дейност.
“Работодателят може да изплати на служителя премия, чиито размер той определя за всеки конкретен случая” - това е една абсолютна въздушна разпоредба, която изобщо не ни казва нищо. В случая се заобикаля Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В нея има изисквания, според които възнагражденията се определят обективно и разбираемо, така че работникът да може да изчисли какво ще получи.
“Работникът е длъжен да се увери, че не извършват дейности, които са опасни или крият риск за него” – в този случая работодателят делегира изцяло отговорността си за условията на труд. Работникът обаче не е професионалист в областта на безопасните условия на труд. Така например той не може да прецени дали химикалите, с които работи, са вредни за неговото здраве.
Място на работа – където би било необходимо и указано от работодателя” Това означава, че работникът може да бъде изпратен на работа във всеки обект на клиент на работодателя. Точно регламентирано място на работа не е посочено.
Допълни възнаграждения – в минимални размери”. Работодателя не поема социална отговорност, което означава, че работникът няма никакъв шанс да получи нещо повече за труда си.
Работно време - работникът изразява изричното си съгласие и потвърждава, че работодателят има правото едностранно, по негово усмотрение, да внася промени в разпределението на работните часове на служителя. Ако Вие сте работник в тази фирма, се превръщате в един роб, който не притежава своите почивни дни или свободно време. Работодателят може да ви ги изземе във всеки един момент.
Прекратяване на трудовия договор – страните се съгласяват, че тежко нарушение на трудовата дисциплина, представлява нарушение на задълженията, следва изброяване на една поредица от членове, на практика целия договор. В този член на договора е посочено още, че за нарушение се счита и всяка нещо, което, по преценка на работодателя, би могло да застраши неговите интереси. На практика работодателят може да прекрати договора във всеки един момент. 
Защита на личните данни и имущество – тук буквално се налагат гестаповски мерки. Работникът изрично се съгласява работодателят да събира, съхранява и по друг начин да обработва лични данни, включително деликатни лични данни. В договора е посочено, че работодателят има право да предоставя тези данни на  клиенти или на потенциални клиенти, което е още по-страшно. Това означава, че работодателят може да разполага с личните данни, със семейния живот, с личните убеждения на служителя.
А според Европейската харта за правата на човека, основно право на човека е свободата на съвестта и убежденията му.
Работникът може да бъде филмиран за идентификация, да бъде записван на работното място, да бъдат записвани и телефонните му разговори, да се наблюдава ползването на интернет, да се проверява софтуера на неговия компютър, да бъде претърсван във всеки един момент. Още по-брутални неща, които дори в полицията не могат да се случват, защото там има стриктен ред за обиск и кога може да се допусне обиск, има стриктни процедури как се пази достойнството на човек, какви лица могат да го проверяват. При въпросния работодател такъв ред не се спазва.
С подписването на този договор работникът или служителят декларира, че му е известна наказателната отговорност по член 172 а от Наказателния кодекс, който гласи: “Който записва, разпространява, излъчва, предоставя или използва по какъвто и да е начин обект на авторско право, без съгласие на вносителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода” и т.н. Тази разпоредба е гавра с работника, защото какво авторско право може да има в един трудов договор?!
Договорът не е оригинален, което проличава от подписа на работодателя. На работниците се предоставят копия за подпис. Може да се каже, че това е проява на наглост към тези хора.”.
Според Адриан Илиев с подобни договори се нарушава достойнството и свободата на работниците. Той бе категоричен, че синдикатите няма да останат безучастни в конкретния случай.

Трудовият договор, обект на коментара, е на агенция, която наема работна ръка за ботевградска фирма", уточни Адриан Илиев.