Така се подканяха някога хората помежду си, защото съборът  в Лопян и този в Малки Искър са едни от малкото, останали в района.
От незапомнени времена, първата неделя след Великден, в Лопян се е провеждал и се провежда селски събор. Все още са останали от червените великденски яйца и хората си ги разменят помежду си. Тези, които не са могли да дадат яйце на самия Великден, са го сторили днес.
И мястото на провеждането му е все същото – на площада под училището, който и до днес се нарича „Орището”. Тук хората са се събирали на хорото в неделя или по празниците. Да поиграят, да се повеселят, да се видят и да отпочинат поне за един ден от кърската работа. Веселията в неделя са ставали обикновено в късна есен и най-вече през зимата, когато реколтата е прибрана и хората са по-свободни.
Имаше ги и днес сергиите, и детските свирки, захарния памук и балончетата, и някои дребни стоки за домакинството, семена за посев и т.н. Само дето хората ги няма вече. Както навсякъде и в това село населението намалява.
Няма го и някогашният символ на събора – „крълюка”, както го наричат тук или „виенското колело”, както е известно по света. И се въртеше не от някакъв двигател, а на ръка. За 5 минути се даваше по едно яйце.
Днес я нямаше още и известната през годините в целия район „Лопянска музика”.
Защото ги няма хората, които свиреха. Тези, които са  все още живи, са на преклонна възраст. Няма и млади, които да поемат щафетата. 
Спомени!...
Другият събор, за който споменахме, в Малки Искър също по традиция, се провежда на 15 май. За него хората се подканяха, „Ще идем ли в Хановете на сбора?!”
Вероятно и тази година ще го има, защото традициите трябва да се продължават. Както надеждата, те също умират последни.
Снимки: Георги Георгиев - Гец