Дори и да не можете да различите един европейски футболен клуб от друг, ще забележите, че има нещо специално в Барселона. Този отбор играе с интересна комбинация от талант и артистичност и не е нужно да сте голям фен на футбола, за да забележите това. Но след четирите мача за по-малко от месец срещу кръвния враг Реал (Мадрид) отборът на Пеп Гуардиола понесе сериозен удар по репутацията си. Проблемът произтича от поведението на играчите, което може да се раздели в три категории: 1. плаченето, мрънкането и

постоянното оплакване може да се очакват от дете,

а не от професионални футболисти; 2. постоянно вдигнатите ръце към Господ, който трябва да влее здрав разум в главите на реферите; 3. тенденцията да се реагира на всяко взаимодействие с играчи на съперника с болезнено гърчене, подобно на Дездемона на нейния смъртен одър в последното действие на "Отело" на Верди. Някои футболни експерти твърдят, че всичко това се случва в момента, когато атаката на Барселона става все по-бавна и отборът може да отбележи единствено от статични или заучени положения.

Най-впечатляващото за този театрален метод е неговата ефективност. Истина е, че стилът на игра на Барселона с дълго притежание на топката и много пасове кара опонентите й да прилагат по-силов футбол, за д амогат да се противопостаявт. Но Барса може би е първият футболен клуб в света, който използва грубите действия на съперниците си, за да спечели цял турнир или първенство. Мениджърът на Тотнъм Хари Реднап каза, че театърът на Барселона и навикът на футболистите да размахват ръце, държейки въображаеми картони, както и преувеличаването на болката от единоборствата вече са станали изморителни за зрителите. "Всеки път, когато има някакво съдийско решение, се появяват 10 човека около рефера, които го молят някой да бъде изгонен, казва Реднап. - Това не е начинът да се играе футбол".

Барселона не е първият отбор, който използва актьорското майсторство на играчите си като предимство. Италианците измислиха симулацията и я приложиха през 60-те и 70-те години. А бундестимът през 1990 година с Юрген Клинсман и Руди Фьолер издигна изкуството на акробатиката до нови висоти. По време на 7-те мача на световното първенство съперниците на Германия получиха 17 жълти и 4 червани картона - включително и на финала, когато Аржентина остана с 9 човека. Единственият гол, който реши съдбата на световната купа, падна в 85-ата минута, когато мексиканският рефер Едгардо Кодесал свири дузпа за нарушение срещу Фьолер. Андреас Бреме, който вкара от бялата точка и направи Германия световен шампион,

по-късно призна, че не е имало никакъв фаул.

За да спечели Шампионската лига, Барселона трябва да се постарае малко повече. Просто се налага да поиграе малко истински футбол и да зареже симулациите. В противен случай този наистина извънземен отбор може да стане досаден дори и за собствените си запалянковци.