Тази година Петя Христова завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков”, специалност “Пиано” в класа на Емилия Канева. През учебна 2010-2011 учи в Московската консерватория “П.И.Чейковски”, в класа по пиано на проф. Наталия Трул. Лауреат е на много национални и международни награди в страната и чужбина, между които: първа и специална награда на международен конкурс "Франц Шуберт" - Русе, първа награда на международен конкурс "Лист-Барток" - София, Гран При на международен конкурс "Евангелия Джари" - Ларнака, Кипър, Международен фестивал за млади пианисти "Х. Нейгауз" - Москва, Русия и др. Участва във фестивали в България, Русия, Италия и Словакия. Концертира в Германия, Австрия, Белгия, Унгария, Италия, Кипър и Русия като солов изпълнител и в камерен ансамбъл. Завършила е майсторски класове при проф. Боян Воденичаров, проф. Жени Захариева, проф. Наталия Трул (Русия), проф. Павел Гилилов (Русия), Дейвид Лайвли (САЩ), Тамас Вазари (Унгария) и др. Солистка е на Държавна филхармония - Видин, Софийски симфоничен оркестър, оркестър "Класик ФМ" и Симфоничен оркестър към БНР.

Петя Христова е потомка на стар ботевградски род. Тя е внучка на Христо Христов, юрист, чийто баща Иванчо Цолов е един от създателите на първото автомобилно дружество “Изток” в стария град Орхание. Той е имал дялово участие в дружеството. Притежавал е първия автомобил в града. Бащата на Иванчо Цолов е бил гвардеец по времето на княз Александър Батенберг.
Петя се гордее с корените си и твърди, че е щастлива, когато идва в Ботевград, за да види роднините и приятелите си.

Петя, как се породи у теб любовта към класическата музика и защо избра да свириш на пиано?

От много малка имах влечение към музиката. Започнах да свиря на пиано на 6 години. В семейството ми няма музиканти и в началото родителите ми бяха резервирани, но още в първи клас спечелих първата си награда на конкурс на музикална къща „Престо“ и от втори клас съм ученичка в НМУ „Л. Пипков“


Каква е ролята на семейството ти в твоя избор?

В семейството ми няма музиканти, родителите ми са химици, а сестра ми учи психология. Те не се занимават професионално с музика, но смятам, че фамилията ни има музикална дарба и се радвам, че аз имам възможност да я развия.

Какво музика харесваш?

Всяко произведение от всички епохи е едно ново предизвикателство за мен и ми доставя удоволствие да свиря различни композитори от различни епохи и националности, защото така се докосвам до традициите и културата на много народи и исторически периоди.

Разкажи повече за концерта, който изнесе на 9-ти май?

Концертът ми на 9-ти май се състоя в голямата концертна зала на Националното музикално училище. Беше последната ми концертна изява в учебното заведение, като учаща се в него. Програмата беше разнообразна, изсвирих творби от Бах, Бетовен, Лист, Брамс, Владигеров и Прокофиев.

Какво ти предстои оттук натам?

Сега се готвя за приемни изпити в консерваторията в Карлсруе, Германия, които са през юни. След това имам покани за два големи международни фестивала. Единият е за камерна музика и ще се проведе в Белгия през юли, а другият е в Италия и е само за пианисти. На него взех участие преди 2 години и там се запознах с преподавателката си от Москва – проф. Наталия Трул.

Смяташ ли, че хората на изкуството имат бъдеще в България?

Смятам, че България има огромно културно богатство и трябва всички ние - хората на изкуството, да се стараем да го опазим и развием. В последно време забелязвам прогрес в сферата на класическата музика и се надявам това да продължи и занапред.

Ти имаш орханийски корен, гордееш ли с него?

Разбира се, горда съм с произхода си, с това, което са постигнали в рода ми и се надявам ние (най-младото поколение) достойно да го продължим.

Намираш ли време да посетиш баба си и дядо си в Ботевград?

За съжаление все по-рядко, но при всяка възможност се старая да посетя Ботевград и да се видя с роднините и приятелите си.

Харесва ли ти Ботевград?

Когато бях по-малка и имах повече свободно време, почти винаги си идвах в Ботевград. Много съм привързана към роднините, приятелите си и към самия град. Съжалявам, че вече нямам възможност да го посещавам по-често.

Би ли приела да свириш за ботевградската публика?

За мен би било изключително приятно да свиря за ботевградската публика и ще се радвам, ако имам тази възможност.