На 21 май православната църква почита светите равноапостолни Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

На този ден е строго забранена полската работа, според народните предания. Празникът се свързва с предпазването на реколтата от градушка.
21 май е и Ден на нестинарството. Ритуалът продължава да се изпълнява в някои райони на Странджа.

По повод празника на Свети Константин и Елена, Ловчанският владика Гавриил оглави богосложението в българския храм „Свети Стефан”, известен като Желязната църква в Истанбул. Заедно с него е и отец Борис от манастира „Рождество на Пресвета Богородица” в Зелин.

Снимки: Желязната църква в Истанбул и църквата "Свети Константин и Елена" в Одрин.