Трябва да му се признае на Бойко Борисов, че вече усвоява някои тънкости на политическия занаят. Хем успява да печели на своя страна избирателите, заявявайки, че се явява сам на избори и сам си носи отговорността, хем успява да приласкае партньори, когато това му се налага. А очевидно все по-добре владее и царския номер - да употребяваш някого, докато ти върши работа, и да се отървеш от него в първия удобен момент.

Симеон наистина е много добър в това и определено си личи, че този занаят му е в кръвта и са го обучавали на него от малък. Докато беше премиер, той употреби и след това захвърли Ахмед Доган, Петър Стоянов, Стоян Ганев, Емил Кошлуков и сие... Някои от тях

даже ги употреби и захвърли повече от един път

Генерала напоследък демонстрира особена близост със СДС, тъй като тяхната подкрепа за членство в Европейската народна партия му бе нужна. ГЕРБ плесна с ръце и се прегърна дори с БНД, където са най-лютите душмани на Борисов от времето, когато беше част от НДСВ.

В политиката обаче няма вечни приятели и врагове, а вечни интереси и столичният кмет май добре си е научил урока. Що се отнася до БНД и СДС те определено не би трябвало да са спокойни, че са си осигурили подкрепата на генералския мускул.

Още от деня, в който новите демократи се отцепиха от партията майка НДСВ, и двете формации се надпреварваха да обясняват из кулоарите на парламента как всяка една от тях заедно с ГЕРБ ще бъде непобедима. Особено активни бяха в НДСВ, които авторитетно говореха, че Борисов вече няма никаква причина да не ги харесва, след като най-върлите му врагове, т.нар. "панайотки", не са в партията. Да, но панайотките взеха че изненадаха всички, като пристанаха на ГЕРБ и се самопредложиха за негова парламентарна група. Но ако Ралчев, Шулева, Панайотов, Свинаров и другите нови демократи вече се виждат водачи на листи на ГЕРБ, те

определено си правят сметката без кръчмаря,

в случая без Генерала. Борисов вече демонстрира, че е добър ученик на своя синьокръвен опекун. Малко след евровота, когато установи контакти с ЕНП, той се отърва със завидна лекота от Мария Капон и Анастасия Мозер, които до този момент му вършеха добра работа. А двете дами не му бяха сторили нищо, просто вече не му бяха нужни. Докато на панайотките бившият главен секретар на МВР определено има много да си връща. Отсъствието му от срещата с тях беше достатъчно красноречиво.

Що се отнася до СДС нещата там стоят по малко по различен начин. Борисов отдавна демонстрира уважение - ако не към партията, то поне към марката. И винаги намира време за по едно кафе с новия лидер на синята партия Пламен Юруков. Юруков обаче на няколко пъти си позволи не дотам премерени изказвания за десния характер на ГЕРБ, което Генерала едва ли е забравил. Борисов вече заяви, че в зависимост от резултатите на следващия парламентарен вот, първите, които ще покани за коалиция, ще са СДС. И допълни, че така бил обещал на европейската десница. Фактът, че на някои места ГЕРБ предпочита БСП в общинските съвети обаче може би съвсем не е случаен.
Истина е, че

СДС имат шанс да използват ГЕРБ като ракета носител

Единственото, което се иска от тях, е да вкарат 20-ина депутати в следващия парламент. Засега поне Бойко Борисов най-вероятно няма да има мнозинство в парламента и ще му се налага да търси коалиционни партньори, за да направи правителство. Юруков вече измисли обединяващия термин "нов консерватизъм", за да избегне деликатният въпрос за дясното и доколко ГЕРБ се вписва в него. Сега остава само да измисли как да убеди сините избиратели, че в СДС има още живот и си струва да отидат да пуснат бюлетина за него.

Хубаво е, че Борисов е понаучил това-онова от Симеон. Но ще е хубаво да се поучи и от настоящото му положение. Заради царски номерца и хитринки навремето коронованите особи понякога са заплащали с главите си. Сега вече не сме в средните векове, но прекаляването с употребата на хора и днес не води до добри резултати. В момента рейтингът на партията на Симеон е под 1%, а най-представителното лице в нея е Олимпи Кътев. Борисов определено е суетен тип, а от суетата до самозабравата има само една крачка, при това много малка. Ако Генерала също като царя реши, че хората са просто едни пионки, с които той може да си играе, както прецени, не го чака нищо добро.