Изложба, посветена на видния ботевградски педагог, забележителен пчелар и родолюбец Димитър Панчев ще бъде открита в Исторически музей – Ботевград на 9 февруари от 17 часа. Проявата е в чест на празника на пчеларите, който се отбелязва на 10 февруари - Ден на православния светец Свети Харалампий, почитан и от ботевградчани като духовен закрилник на града. 

Изложбата ще разкаже за живота и делото на Димитър Панчев, който е сред най-интересните и ерудирани личности в историята на Ботевград. Роден през 1873 г. в Орхание /днешен Ботевград/, той завършва педагогика в Кюстендил и става един от първите учители в града след Освобождението.
Още като млад учител, воден от безкрайна любознателност и ентусиазъм, започва да се занимава с пчеларство. Това е годината 1893-та, когато започва с шест броя кошери, изучава самостоятелно руски и френски език, за да ползва наличната пчеларска литература и за кратко време се налага като просветен пчелар. През 1898 год. печели първа премия на изложението по пчеларство в Орхание и това дава нов тласък на заниманията и амбицията му. През 1900 г. Министерството на земеделието го изпраща на специализация в Лозана, Швейцария, където се запознава с големия пчелар Едуард Бертран и работи заедно с него в пчелина му. Контактува със световно известния фрески учен и пчелар Шарл Дадан. По същото време посещава всемирното изложение в Париж и донася образци различен пчеларски инвентар, като центрофуга за 4 пити с обръщателна касетка и др.
След завръщането си Димитър. Панчев въвежда нови прийоми на работа в собствения си пчелин, като непрекъснато го увеличава. Продължава да усъвършенства френски и немски, а по-късно учи и английски език, като мечтата му е да посети Америка. Развива голяма просветна дейност, води курсове в София и страната и с право може да се каже, че той е един от хората, които в началото на 20 век въвеждат модерното пчеларство в България. Взима участие във всички изложения в страната. На овощаро-пчеларската изложба в София през 1906 г. получава почетен диплом, а на юбилейната изложба на Пчеларското дружество в България през 1909 г. е награден с почетен диплом и златен медал. Димитър Панчев е носител и на международни отличия: златен медал и „Гран при” от Лондон /1907 г./, сребърен медал и грамота от Лиеж, Белгия /1905 г/.
През 1901 г. местният пчелар става член на управителния съвет на новосъздаденото пчеларско дружество в България и член на редакционния съвет на единственото и първо списание по пчеларство у нас – ”Пчела”. Завежда рубриката „Пчеларски календар” и пише статии. През 1912 г. е определен за водач на нашата пчеларска делегация на Всеславянския пчеларски конгрес в Москва, където завежда и видния ботевградски поет Стамен Панчев, с когото го свързва дълбоко приятелство и споделен интерес към пчеларството.
Работейки упорито, Димитър Панчев успява да увеличи броя на собствените си пчелни семейства до 250. Въвежда всички новости по това време, като изключително място в дейността му заема подготовката на много ученици по пчеларство в ботевградско и страната. Чете открити лекции в Борисовата градина в София.
Освен изтъкнат пчелар, Димитър Панчев е изявен общественик и родолюбец. Като читалищен деец той е организатор на „Народен Университет” и „Общоградски комитет за стопанско, културно и духовно издигане на града”. През 1940 година, заедно със свои съмишленици, основава едно от първите у нас българо-съветски дружества. Като личен приятел с проф. д-р Асен Златаров има чести срещи с него във вилата му в Зелин. Заедно с акад. Стоян Романски сътрудничи в работата по преименуването на Орхание в Ботевград.
Димитър Панчев умира на 69-годишна възраст. Той става патрон на Пчеларското дружество в Ботевград, в което членува и неговият син Ивайло Панчев.